О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
София, 27.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 916/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Т. Г. против решение №VІ-24/13.04.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №36/2009г. по описа на съда,с което е отменено решение №1489/03.12.2008г. на Бургаски районен съд в частта,с която е отхвърлен иск на Д. ,ч. МРРБ за установяване правото й на собственост върху описания в решението имот и за осъждане на Г. Т. Г. да предаде владението на процесния имот и вместо него е постановено:приема за установено по отношение на Г. Т. Г.,че Д. е собственик на поземлен имот №000162 с площ от 6176кв.м,находящ се в землището на с. Р.,който е идентичен с бивш имот №ХХVІІ по плана за парцелиране на с. Р., при описани граници и осъжда Г. Т. Г. да предаде владението на Д. върху описания недвижим имот,като оставя в сила решението в останалата му част.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Излагат се доводи,че след като касаторът е собственик на постройки в процесния имот,които имат самостоятелен статут и значение,сходно на суперфициарната собственост,собственикът на земята следва да търпи създаденото правно положение,като в подкрепа на това твърдение се посочва решение №30/6.02.2009г. по гр.д. №3470/2007г. по описа на ВКС,ІІІГО,както и на съдебната практика,при която се налага извода,че постройката има главно значение,а теренът –несамостоятелно,позовавайки се в тази връзка на ТР №1/17.05.1995г. по гр.д. №3/1993г. на ОСГК на ВС.
По отношение наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,касаторът навеждат аргументи за липса на достатъчно практика относно приложението на член 45 ал.10 от ППЗСПЗЗ.
Ответникът по касационната жалба,Д. ,представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройството,счита ,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
С мотивите си съдът е стигнал до извода,че ищецът не е собственик на имота,нито на основание продажба,нито на основание давностно владение. По отношение на наличие на покупко-продажба на процесния имот,представляващ държавен поземлен фонд,като същата според неговите твърдения представлява прилежаща земя на закупеният от последния обект-кошара, според предвиденото в протокол от 18.12.1993г. от заседанието на ликвидационния съвет на ЗК”О”,без земята,за извършването обаче на сделката липсва решение за продажбата на този обект,нито е представен договор за прехвърляне собствеността върху имота. Наред с това съдът е посочил,че ищецът,настоящ касатора,не е станал собственик на процесния терен и на основание давностно владение,тъй като последният е държавна собственост по силата на параграф 45 ал.10 от ППЗСПЗЗ,поради което не може да се придобие на това оригинерно основание.
С оглед изложеното цитираното от касатора решение по гр.д. №3470/2007г. по описа на ВКС,ІІІго,което е свързано с изискване на търпимост от страна на собственика на терена при създадено правно положение-а именно закупуване на застроена земя,което се отнася само до обслужващата част за сградите ,е неотносимо към предмета на заявения спор и предявената от ищеца претенция. По отношение на позоваването на Тълкувателно решение №1/1995г.,предмет на същото е възстановяване правото на собственост върху отчуждени незастроени имоти,които впоследствие след отчуждаването са били застроени и условията при които следва да се реституира правото на собственост ,каквато хипотеза не е налице по настоящия спор.
По отношение на твърдението на касатора,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като единствения довод в тази връзка е липса на достатъчна практика относно приложението на член45 ал.10 от ППЗСПЗЗ,свързано с аргументи за представителната власт на М. на регионалното развитие и благоустройството,изложеното в тази връзка представлява касационно оплакване по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК,което изисква неяснота или непълнота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито доводи липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-24 от 13.04.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №36/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: