3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 01.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1190 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Х. С. от [населено място] чрез адв. Г. и П. В. П. от[населено място], срещу решение от 15.04.2010 год. , постановено по гр. д. №1432/2009 год. на В. окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 2984/07.12.2006 год. н по гр.д. № 3260/2005 год. на В. районен съд , с което е обявена за относително недействителна извършената с нот. акт № 14,т.ІV, рег. № 3455, нот.д. № 604/15.04.2005год. сделка – дарение от С. Х. С. на П. В. П. на недвижим имот , находящ се в[населено място] , представляващ дворно място с площ от 176 кв.м. , съставляващо УПИ ХVІ-776, кв.26, подрайон – 16 по плана на града и ? ид. част от изградената в него жилищна страда ; нотариалният акт е отменен и са присъдени разноски.
В касационните жалби на двамата жалбоподатели се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон , съществени процесуални нарушения и непълнота на доказателствата.Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски.
С жалбите са представени изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Е. Ц. Ц. чрез адв. Г. Я. оспорва както допустимостта на касационното обжалване по подадените касационни жалби, така и тяхната основателност по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок , от страни, които имат право и интерес от обжалване на въззивното решение , и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбите, обусловена от редовността им , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии по чл.280,ал.1 ГПК.
На първо място следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело, както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване,визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая това изискване не е изпълнено. По следните съображения:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по делото Е. Ц. Ц. е имал качеството на кредитор по отношение на ответника – касатор С. С. по силата на два записа на заповед за сумите 11 700 щ.д. и 1 127 лв. с падеж 01.12.2004 год., въз основа на които Ц. се е снабдил с изпълнителни листа. Приел е, че с процесното дарение касаторът С. С. се е разпоредил с имот получен по наследство от родителите му, който е представлявал част от неговото имущество. С извършеното разпореждане С. е намалил имуществото си, служещо за общо обезпечение на неговите кредитори ,с което е увредил ищеца като негов кредитор.Това увреждане е извършено умишлено.Приел е също така, че извършеното дарение е валидна сделка, а не привидна такава, която прикрива покупко- продажба. В тази връзка е обсъдена представената по делото декларация с достоверна дата и нотариална заверка на подписите , издадена от П. П. , с която същият заявява , че е процесното дарение прикрива продажба на дарения имот, доколкото на 15.04.2005 год. е предал на С. сумата от 45 000 лв. като цена на имота.Прието е, че декларацията установява вътрешни отношения между двамата ответника и няма качеството на обратно писмо по отношение на ищеца, поради което не установява привидността на дарението. С оглед на това съдът е приел, че хипотезата на чл. 135,ал.1,изр.1 ЗЗД от обективна и субективна страна е изпълнена и е уважил предявеният иск за относителна недействителност на сделката.
При тези решаващи съображения на въззивният съд посочените от двамата касатори въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото така както са формулирани не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и тяхното разрешаване на е обусловило изхода на спора, в това число и въпросът дали намаляването на несеквестируемо имущество / въпрос №4 от изложението на С. С./, уврежда кредитора. Възражението ,че процесният имот е бил несеквестируемо имущество, поради което разпореждането с него не уврежда кредитора е било наведено от ответника по иска, но то не е обсъждано от съда .Това е процесуално нарушение, което не може да се обсъжда в настоящото производство. Дори процесният имот да е бил несеквестируем съгл. чл.444 ГПК, обаче същият е загубил това качество , доколкото касаторът сам се е разпоредил с него.
По тези съображения и доколкото посочването на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.Последното препятства и обсъждането на посоченият допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.04.2010 год. , постановено по гр. д. №1432/2009 год. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: