О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№109
София, 01.03.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 4026 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Д. О. като пълномощник на В. Д. Д. срещу въззивно решение № I-63, постановено на 31.07.2018 г. по в. гр. д. № 870/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частите, с които е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Сим-Инвест“ ООД, [населено място], искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт № */* г. и за предаване на владението върху 500/2 982 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], при описани граници, както и на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за лишаването от ползване на процесния имот за периода 15.01.2007 г. – 11.01.2017 г.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, с актове на Конституционния съд на РБ и на Съда на Европейския съюз, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:
1. налице ли е нищожно нотариално удостоверяване, когато нотариалният акт за сделка не е подписан от нотариуса, за когото е посочено, че го е извършил, в хипотезата когато актът е подписан от друг нотариус, респективно районен съдия с нотариални функции; сочи се противоречие с решение № 60/19.05.2016 г. по гр. д. № 3569/2015 г. на ВКС, трето г. о., решение № 201/12.02.2015 г. по т. д. № 3351/2013 г. на ВКС, второ г. о. и определение № 328/28.05.2014 г. по гр. д. № 2804/2014 г. на първо г. о.
2. длъжен ли е въззивният съд да допусне изслушването на експертиза, която не е била събрана в първоинстанционното производство за изясняване на обстоятелството дали нотариалният акт не е подписан от друг районен съдия;
3. преклудира ли се правото да се оспори истинността на документ след изтичане на срока за отговор на исковата молба;
4. налице ли е осъществявано от ответника добросъвестно владение при наличие на данни за вписване на нотариалния акт за дарение, с който се легитимира ищецът. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявените пред районния съд искове за ревандикация са за установяване правото на собственост и за предаване на владението в полза на ищеца върху 500/2 982 ид. ч. от процесния имот, като на собственик на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт № 165/1996 г. Със същия Р. и Л. Я. са прехвърлили в полза на ищеца правото на собственост върху нива с площ от 500 кв. м., при описани граници, представляваща реално обособена част от имот пл. сн. № 171 в местността „А.“, к. к. „Слънчев бряг“, индивидуализиран по кадастрален план от 1931 г. Ответникът е закупил с договор за продажба, сключен с нотариален акт № */*** г., имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], идентичен с описания по-горе имот и с имот пл. сн. № * по плана от 1997 г., съставляващ парцел *-* в кв.5201 по плана на к. к. „Слънчев бряг – запад“, с площ от 2 982 кв. м. Продавачи по договора са всички наследници на Л. Д. Я., в полза на които е възстановена собствеността върху процесния имот /видно от решение № 48 от 04.11.1992 г. на Поземлена комисия – [населено място] и констативен нотариален акт № * от *** г. за собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ/. Д. Л. Я. е един от законните наследници на общия наследодател, а Р. Я. е негова съпруга.
Ответникът в отговора на исковата молба е въвел твърдение за нищожност на сделката – дарение поради противоречие със закона и липса на предмет. В молба от 19.07.2017 г., след изпълнение на задължението на ищеца за представяне на четливо копие от нотариалния акт, в който е обективиран договора, е направил възражение, че нотариалното удостоверяване на договора е нищожно, тъй като нотариалният акт не е подписан от районния съдия, на когото са били възложени нотариални функции. При условията на евентуалност е въвел и възражение за придобивна давност чрез упражнявано владение в периода от 2007 г. до предявяване на исковата молба, към което е присъединил и владението на своите праводатели.
От събраната в първоинстанционното производство съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът за нотариус в нотариален акт № */* г. не е положен от районния съдия С. А., посочен като нотариален орган.
Във въззивното решение е прието, че ищецът не е придобил право на собственост върху процесния имот по силата на твърдяното придобивно основание – договор за дарение. Изложени са съображения, че на основание чл.472 ГПК /отм./ нотариалното действие е нищожно поради извършването му в нарушение на чл.476, б. „е“ ГПК /отм./. Формалната доказателствена сила на нотариалния акт за сделка е оборена. Обсъден е и въведения от жалбоподателя – ищец във въззивната жалба довод, че нотариалният акт е извършен от друг районен съдия с нотариални функции, като е посочено, че евентуалното му установяване не може да санира порока на нотариалното действие, обуславящ неговата нищожност.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос за нищожността на нотариалното удостоверяване, когато нотариалният акт не е извършен от лицето, което го е подписало. Нотариалното удостоверяване е неавтентично, когато не изхожда от нотариалния орган, на който се приписва /налице е т. нар. материална подправка на документ/. При разкриване на неавтентичността на нотариалното удостоверяване, каквато е настоящата хипотеза, настъпват същите последици, както при нищожност на нотариалното удостоверяване. В чл.472 ГПК /отм./ изрично е посочено неспазването на кои императивни изисквания на нотариалното удостоверяване води до неговата нищожност. Нарушението на чл.476, б. „е“ ГПК /отм./, според който нотариалният акт следва да съдържа подпис на нотариуса, който го извършва, е сред тези, обуславящи недействителност на нотариалното действие, а оттам – и недействителност на сделката, която обективира. На основание чл.26, ал.2 ЗЗД удостоверената сделка, поради липса на предписана от закона форма, също не е породила правните си последици. Горното разрешение е възприето и в цитираната с жалбата съдебна практика. В решение № 60/19.05.2016 г. по гр. д. № 3569/2015 г. на ВКС, трето г. о., в което е анализирана практиката по чл.290 ГПК, е прието, че нищожното нотариално удостоверяване води до липса на предписана в закона форма.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос. Заявеното оспорване на истинността на нотариалното удостоверяване е направено с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е бил представен.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос за допускане на експертиза от въззивния съд, когато поисканата експертиза не е била допусната в първоинстанционното производство. Евентуалното установяване, че нотариалният акт е подписан от друг районен съдия в същия съд, натоварен с нотариални функции, не може да обуслови извод за действителност на нотариалното действие.
Формулираният като четвърти въпрос в изложението не е обусловил решаващите изводи на съда и не е от значение за изхода по конкретното дело. Въззивният съд не е обсъждал въведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за придобивна давност.
Извършеното позоваване от касатора на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е само формално, тъй като в жалбата не се сочат актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз във връзка с релевираното основание.
Не съществува и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на първите три въпроса, тъй като по същите е налице константна съдебна практика.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.2, изр.3 ГПК, тъй като обжалваното решение не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответника по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сума в общ размер от 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № I-63, постановено на 31.07.2018 г. по в. гр. д. № 870/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Осъжда В. Д. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Д. О., да заплати на [фирма], [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. С. Н., сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: