О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 1 юли 2011година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н.дело № 1975/2011 година.
Производството е образувано по чл. 72 НПК, във вр. чл. 396 от ГПК по частна жалба от подсъдимия И. М. Н. срещу определение от 31.05.2011 год. по внохд № 340/2011 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на наказанието „конфискация” по същото дело, чрез налагането на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на подсъдимия И. М. Н..
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се довода, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от НК, съгласно която не подлежат на конфискация средствата за издръжка на семейството на подсъдимия за една година. Паричните средства предмет на допуснатото обезпечение и издадената въз основа на него обезпечителна заповед чрез налагането на запор върху банковите сметки на подсъдимия са под определения в цитираната норма размер. Като не е съобразил изложеното в нарушение на посочената норма, въззивният съд е обезпечил евентуално налагане на наказание „конфискация” със запор върху банкови средства на подсъдимия, които по силата на закона не могат да бъдат конфискувани.
В писмено становище представител на Върховната касационна прокуратура изразява мнение, че жалбата на подсъдимия изцяло е неоснователна и следва да се остави без уважение.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 27/20.05.2010 год. по внохд № 548/2009 год. на Софийски апелативен съд подсъдимият И. М. Н. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 2, като на посоченото основание е осъден на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 203, ал. 2 НК съдът е постановил конфискация на 1/6 част от имуществото на Н. и го е лишил от права по чл. 37, ал. 1, т.6 и 7 за срок от шест години.
С решение № 523 от 07.04.2011 год. по н.д. № 590/2011 год. на ВКС, трето н.о., присъдата по внохд № 548/2009 год. на основание чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК е отменена в частта по наложената конфискация и в същата част делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав, като са дадени конкретни указания по приложението на закона.
В хода на образуваното ново внохд № 340/2011 год. на Софийски апелативен съд е постъпило искане, основано на чл. 72, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК от прокурор при Софийска апелативна прокуратура за допускане обезпечаване на наказанието „конфискация” спрямо подсъдимия, чрез налагане на запор върху лекия му автомобил м.”Ауди 80”, с рег. [рег.номер на МПС] и върху негови банкови сметки в банки [фирма], в банка”У. Б.” и в „П. и. б.”.
С определение от 31.05.2011 год. по внохд № 340/2011 год. състав на Софийския апелативен съд е допуснал обезпечение на наказанието „конфискация” по същото дело чрез налагането на обезпечителна мярка запор върху цитирания в искането лек автомобил и върху банкови сметки с титуляр И. М. Н. № № [банкова сметка], [банкова сметка], [банкова сметка], [банкова сметка] и [банкова сметка] в [фирма], №№ [банкова сметка]-в „У. Б.” и №№ B., B., B. и B. в [фирма]. На основание чл. 395, ал. 3 от ГПК съдът е постановил да се издаде обезпечителна заповед и на 31.05.2011 год. е издадена такава чрез наложения запор върху лекия автомобил на подсъдимия и банковите му сметки, цитирани в определението, като е определил седмодневен срок за обжалване на определението от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Чрез частен съдебен изпълнител подсъдимият е бил уведомен писмено на 13.06.2011 год. за наложения запор.
Жалбата на подсъдимия е допустима, защото е подадена в законоустановения по чл. 396 ГПК и по същество е частично основателна. Конфискацията като наказание, съгласно чл. 44 НК, може да бъде наложена в предвидените от закона случаи върху част или цялото имущество. В чл. 45, ал. 2 НК е посочен минимумът, който не подлежи на конфискация. Този минимум не засяга недвижимите имоти на осъденото лице, а по отношение на движимото имущество посочената разпоредба създава ограничения, като не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък приет от Министерския съвет, както и средства за издръжка на семейството му за една година, т. е. тези вещи от движимото имущество на подсъдимия не се засягат нито при пълната, нито при частичната конфискация.
В чл. 393, ал. 2 от ГПК е посочено, че не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Действително, Наказателният кодекс не препраща изрично към ГПК при обезпечаването на конфискацията чрез налагането на запор върху движими вещи и парични влогове, но същността на обезпечението и целта при двете хипотези е сходна-в единия случай да се осигурят условия при основателност на иска ищецът да бъде удовлетворен, а във втория-държавата да упражни наказателна репресия срещу подсъдимия, чрез налагането на конфискация в предвидените от закона случаи.
От друга страна, налице е сходство и в съдържанието на чл. 444 ГПК /в който са дефинирани несеквестируемите вещи, вкл. средствата за издръжка на длъжника и неговото семейство/ с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 НПК, където са определени вещите и средствата за издръжка, необходими на подсъдимия и семейството му, които не подлежат на конфискация. Целта и на двете норми е една – законът не иска гражданинът и неговото семейство да останат без каквито и да било средства за съществуване.
От данните по делото е видно, че като физическо лице подсъдимият Н. е титуляр на набирателна сметка гаранционен депозит B. в „П. и. б.”, по която към 16.05.2011 год., салдото е положително и е натрупан оборот от 20.000.49/двадесет хиляди и 0.49лв./.
Съгласно данните от Националния статистически институт през първото тримесечие на 2011 год. в раздел „доходи и разходи на домакинства” общия паричен разход на лице от домакинство възлиза средно на 775 лева. От приложените към внохд № 340/2011 год. документ-удостоверение за семейно положение на подсъдимия/т. 1, л. 11/ е видно, че домакинството му се състои от него, съпругата и двете му деца. При изложените статистически данни е видно, че необходимите средства за издръжката на семейството на подсъдимия за тримесечие възлизат на три хиляди и сто лева, а за една година на дванадесет хиляди и четиристотин лева. Съпоставяйки горните величини, настоящият касационен състав намира, че като неподлежаща на конфискация сумата от 12 400.00 /дванадесет хиляди и четиристотин/лв. не подлежи и на обезпечение чрез запор. Ето защо, определението на Софийския апелативен съд, с което е наложен запор върху сметката на подсъдимия в „П. и. б.” – B., в размер на 20000.49лв се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта за разликата над сумата от 8000,49/осем хиляди и 049/лв.
В останалата обжалвана част като законосъобразно, определението следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 72, ал. 1 НПК и чл. 396, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, трето наказателно отделение.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 31.05.2011 год. по внохд № 340/2011 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на наказанието „конфискация” по същото дело по описа на Софийски апелативен съд чрез налагането на обезпечителна мярка запор върху набирателна сметка гаранционен депозит B. в „П. и. б.” с банкова наличност 20.000.49 /двадесет хиляди и 0.49лв. и титуляр-подсъдимият И. М. Н., за разликата над сумата от 8.000,49лв. и отхвърля искането на прокуратурата в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА определение от 31.05.2011 год. по внохд № 340/2011 год. на Софийски апелативен съд в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: