О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 11.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 610/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение на Русенския окръжен съд № 2063 от 09.07.2012 год., по ч.гр.д.№ 664/2012 год., с което е потвърдено разпореждане № 10408 от 22.05.2012 год., по ч.гр.д.№ 2117/ 2012 год. на Русенския районен съд за отхвърляне заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК – договор за наем срещу длъжника Т. И. Т. и изпълнителен лист, за предаване на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес].
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон, поради което се иска отмяната му и произнасяне по същество от страна на касационната инстанция.
Основаното възражение на частния касатор е срещу извода на въззивния съд за нередовност на документа по чл.417, т.3 ГПК от външна страна, поради липса на нотариална заверка на подписа на наемодателя, както и липса на възможност заявителят, в качеството си наемодател да упражни облигационното си правомощие да иска връщане на вещта преди изтичане срока на наемния договор. Становището му е, че такава нотариална заверка на подписите на страните по наемния договор е налице и единствено поради пропуск да констатира този факт решаващият съд е изградил неверен фактически извод в обратен смисъл, а обстоятелството, че наемното правоотношение е развалено с едностранно писмено предизвестие от наемодателя – заявител, достигнало чрез писмо с обратна разписка до длъжника, изключва заявителят да е упражнил субективното си право да иска предсрочно връщане на вещта ненадлежно.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма], [населено място] обосновава приложно поле на касационното обжалване с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, като поддържа че с обжалваното определение Русенският окръжен съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с наличието на процесуална възможност въззивният съд да основе постановения съдебен акт само на част от приложените по делото доказателства, при незачитане на процесуалните правила на чл. 12 ГПК и на чл.235, ал.2 ГПК, в противоречие с практиката на ВКС, създадена по приложението на аналогичните разпоредби на чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК/ отм./ и обективирана в т.4 на задължителното за съдилищата ППВС № 7/65 год., в ТР на ОСГК на ВС №73/71 год.; ТР на ОСГК на ВС № 50/79 год.; както и в решение № 24/2010 год., по гр.д.№ 4744/ 2008 год..
Същевременно обстоятелството, че в мотивите на обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че така сключеният между страните договор за наем не е преустановил своето действие, поради липса на отправено едномесечно предизвестие от страна на наемодателя преди изтичане на уговорения срок, според частния касатор, води до извод, че фактически е налице и отрицателно произнасяне, несъответстващо на практиката на ВКС, по друг значим процесуалноправен въпрос: „Може ли по реда на бързото производство заявителят да иска връщане на нает недвижим имот въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК, когато със заявлението си е представил доказателства, удостоверяващи извършено разваляне на договора?”.
Като израз на поддържаното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на същия е посочено определение № 568/08.10.2010 год., по ч.гр.д.№ 510/2010 год. на ІV-то г.о. на ВКС.
Ответната по частната касационна жалба страна не е завила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК както по искането за допускане на касационен контрол, така и по въведените касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт, от категорията определения по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивната инстанция е приела от една страна, че представеният от жалбоподателя към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 ГПК документ – договор за наем на жилище от фонда на „Б.-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” Е., не отговаря на въведените от законодателя изисквания за неговата форма, тъй като съдържа нотариална заверка на подписа единствено на наемателя, посочен в заявлението като длъжник- Т. Т., което води до нередовността му от външна страна и изключва с него надлежно да се удостоверява твърдяното от заявителя изискуемо вземане за връщане на наетия имот от наемателя, а от друга- не са ангажирани доказателства за настъпване на допълнителните условия, при които се дължи предаване на наетото имущество – преустановяване на облигационната връзка между страните с изтичане на уговорения помежду им срок, или съобразно договорения от тях начин – с отправено едномесечно предизвестие от всяка една от тях.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че в случая частният касатор не е формулирал конкретен правен въпрос, който да попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – обща главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, а излага всъщност оплакванията си за неправилно приложение на процесуалния закон и за необоснованост. По този начин същият недопустимо отъждествява предпоставките за достъп до съдебен контрол с основанията за касиране на обжалвания съдебен акт, поради следното:
Съобразно задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване, уредено по действащия ГПК като факултативно, а не задължително, е необходимо въззивният съд да се е произнесъл по значим за изхода на делото въпрос на материалното и/ или процесуално право, по отношение на който е осъществено някое от селективните основания по т.1-3 на чл. 280, ал.1 ГПК. От значение за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, обаче, е само онзи правен въпрос, който се включва в предмета на спора, индивидуализиран чрез съответното основание и петитум и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, материализирани в обжалвания съдебен акт.
Поради това непосочването на такъв правен въпрос, което е вменено в изключителна тежест на жалбоподателя, само по себе си е достатъчно, за да бъде отречена основателността на искане за разглеждане на частната касационна жалба по същество, тъй като преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от касационната инстанция само въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК.
Или, както многократно е посочвал в практиката си ВКС необсъждането на приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, като нарушение на процесуалния закон и част от императивно възложената на решаващия съд правораздавателна функция, е порок, касаещ процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт и поради това ирелевантен към предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че доколкото крайния правен резултат по делото не е обусловен единствено от необосновано приетата от въззивния съд нередовност от външна страна на документа по чл.417, т.3 ГПК, то дори и да бъде преформулиран от настоящата инстанция така поставения от касатора процесуалноправен въпрос, по начин отговарящ на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, то той отново не би могъл да обоснове наличието на общата главна предпоставка за достъп до касационен контрол.
В този см. ирелевантно в случая е, че приложеният договор за наем съдържа изискуемата се нотариална заверка на подписите на съконтрахентите, която е следвало да бъде зачетена от въззивната инстанция, макар и поставена на различни места/ на лицевата и на обратна страна на листа/, доколкото законодателят не е предвидил изрично място за същата.
Що се касае до втория поставен от касатора правен въпрос, той дори и да е правнозначим, доколкото въобще не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд се явява хипотетичен и също не може да обоснове допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че по приложението на чл.417, т.3 ГПК и чл.418, ал.3 ГПК съществува задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, служебно известна и споделяща се от настоящия съдебен състав, с която въззивният съд изцяло се е съобразил и която е обективирана в: определение № 321/03.05. 2010 год., по ч.т. д. № 286/2010 год. на ІІ-ро т. о. ; определение № 355/ 28. 04. 2010 год., по ч. т. д. № 136/2010 год. на І т. о. ; определение № 423/ 25. 06. 2009 год., по ч. т. д. № 437/2009 год. на ІІ т.о.; определение № 891/ 10. 11. 2011 год., по ч. т. д. № 399/2010 год. на ІІ т.о.; определение № 568/ 08.10.2010 год., по ч.гр.д.№ 510/2010 год. на ІV-то г.о. и определение № 847/ 19. 12. 2012 год., по ч.гр.д.№ 709/2012 год. на ІV-то г.о..
Според същата правото на кредитора да получи заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК е за задължения, които се съдържат в същия, т.е. основани са на самия документ. По отношение на този документ съдът в заповедното производство е задължен да извърши проверка, както за редовността му от външна страна, така и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Поради това макар и договорът за наем да удостоверява вземането на наемодателя за връщане на вещта, то в заповедното производство , като заявител същият трябва да докаже, по арг. от чл. 418, ал. 3 ГПК, че настъпило и твърдяното условие – преустановяване на облигационната връзка между страните. Затова, когато е налице прекратяване на наемното правоотношение преди изтичане на уговорения в наемния договор срок, или същото е развалено с едностранно волеизявление на кредитора, поради длъжниково неизпълнение, този съответен факт може да бъде удостоверен, съгласно чл.418, ал.3 ГПК, само с изходящ от длъжника частен документ или с официален документ, какъвто характер няма писмото с обратна разписка, останала неподписана от последния.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Русенския окръжен съд № 2063 от 09.07.2012 год., по ч. гр. д. № 664/ 2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: