О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
[населено място], 11.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 816 по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1933 от 24.11.2015г. по гр.д. №2620/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 218 от 21.07.2015г. по гр.д. № 589/2014г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от С. Г. Л. против И. П. Х. и К. Д. Х. иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението върху недвижим имот,представляващ нива с № 008265 с площ 6,328 дка в [населено място], [община], местн. „К.”.
Касационната жалба е подадена от ищцата С. Г. Л. чрез пълномощника адв. П.. Поддържа се, че окръжният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите касаят приложението на чл. 68 и 79 ЗС, а също и чл. 84 ЗС във вр. с чл. 120 ЗЗД, като противоречието е с Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГК и с две решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК се поддържа и спрямо процесуалноправните въпроси за преценката на доказателствата и задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, да прецени всички доводи на страните и да мотивира изводите си. По тези въпросе се изтъква противоречие с ППВС № 7/1965г., Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК и две решения по чл. 290 ГПК.
Ответниците И. П. Х. и К. Д. Х. в представения чрез адв. В. писмен отговор вземат становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск. Ищцата С. Л. основава правото си на собственост по наследство от своя баща Г. С. Г., който е придобил собствеността по давност, въз основа на владение, упражнявано от 1980г. до 2004г., а от 2004г. чрез друго лице. Установено е, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота и поддържат, че са негови собственици по силата на давностно владение от 2001г., за което е съставен констативен нотариален акт през 2013г.
Съдът е приел, че предвид легитимиращото действие на констативния нотариален акт на ответниците и в съответствие с Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК ищцата следва да докаже чрез пълно и главно доказване свои противопоставими права. Свидетелите установяват, че към 1980г. имотът е обработван от нейния дядо и баща й. Същевременно, ответниците са започнали да упражняват фактическа власт към 2001-2003г. и тя продължава и понастоящем, без противопоставяне от страна на наследодателя на ищцата и на самата нея. Следователно, фактическата власт на баща й е прекъсната преди да е извършено позоваване на изтеклата давност, което прави невъзможно придобиването на правото на собственост. Съдът е обсъдил разрешенията на Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК и е изтъкнал, че изтичането на давностния срок не води автоматично до придобиване по давност, а е необходимо позоваване на давността, каквото в случая не е налице. Ищцата не е собственик защото нито нейните наследодатели, нито тя, са се позовали на придобивната давност, снабдявайки се с констативен нотариален акт. Това е сторено от ответниците, които не само са владяли имота в изискуемия от закона срок, но и са се позовали на давността.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
М. въпроси, поставени от касатора, не са конкретно формулирани, а е посочено, че касаят приложението на чл. 68 и 79 ЗС, а също на чл. 84 ЗС във вр. с чл. 120 ЗЗД, като е визирано противоречие с Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГК, с Решение № 382 от 24.06.2010г. по гр.д. № 323/2009г. на І г.о. и Решение № 596 от 30.06.2010г. по гр.д. № 1543/2009г. също на І г.о.
Изводите на въззивния съд са в съответствие със сочения тълкувателен акт. За да отхвърли иска съдът е приел, че наследодателят на ищцата е упражнявал фактическа власт в определен период от време, но нито той приживе, нито тя, са се позовали на давността, за да бъдат зачетени материалноправните предпоставки на давностното владение, а впоследствие владението е прекъснато. Според приетото в т.3 на тълкувателното решение е допустимо наследникът да се позове на владението, осъществявано от наследодателя, но в случая такова позоваване липсва и именно поради това съдът е отрекъл придобиването на имота по давност от ищцата.
Приложените две решения на ВКС не разглеждат въпроси, релевантни за настоящия казус и не могат да обусловят достъп до касационен контрол. Първото изтъква предпоставките за признаване право на собственост по давност, които са безспорни, а второто се занимава с придобиването по давност на съсобствен недвижим имот.
П. въпроси касаят преценката на доказателствата, извършвана от съда и излагането на мотиви при възприемането на едни и невъзприемането на други доказателства. Това не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, разяснен в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК, а са доводи за неправилност на съдебното решение, съответно основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Така поставените общи въпроси не могат да обусловят достъп до касационен контрол; те не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК, а само в такова по чл. 290 ГПК, след като е установено наличие на общото основание и на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК
По изложените съображения касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство в размер на 300лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1933 от 24.11.2015г. по гр.д. №2620/2015г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на С. Г. Л..
ОСЪЖДА С. Г. Л. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплати на И. П. Х. и К. Д. Х., двамата от [населено място], [улица], вх.В, ет.5, ап.49 сумата 300 /триста/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.