О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр.София , 11.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 185 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. и П. Д. срещу определение № 144/09.05.2019 г. по в. ч. д. № 103/2019 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 42/17.12.2018 г. на Окръжен съд Ямбол по т. д. № 70/2018 г. за отхвърляне молба на жалбоподателите да бъде възстановен срок за депозиране на отговор срещу подадена от „Обединена българска банка“ АД искова молба.
Жалбоподателите правят оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд не е съобразил приложението на чл. 39 ГПК и обстоятелството, че производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното такова. В рамките на последното те са ангажирали пълномощник и съобщенията за депозираната от „Обединена българска банка“ АД искова молба е следвало да бъдат изпратени чрез него. При евентуалност правят изявление в случай, че уведомяването бъде счетено за редовно, срокът за подаване на отговор да се счита с начало датата, на която са получени уведомления от упълномощения представител – адвокат М.. Претендират отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго такова, с което да бъде възстановен срокът за подаване на отговор.
Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат следните въпроси, а именно :
1. „Когато страната в заповедното производство /длъжник/ е била представлявана от процесуален представител – адвокат, длъжен ли е съдът по предявения установителен иск да изпраща книжата в исковото производство по установителния иск на адреса на процесуалния представител на страната в заповедното производство – адвокат, обявен в заповедното производство?“
2. „Когато страната в заповедното производство /длъжник/ е била представлявана от процесуален представител – адвокат и при предявен установителен иск, невръчването на книжата в установителното исково производство на адвоката от заповедното производство има ли за последица срокът за писмен отговор да не тече поради нередовно призоваване?“
3. „Какви са последиците от нередовно връченото съобщение, респективно, ако е налице хипотеза на нередовно връчено съобщение, започва ли да тече преклузивен срок за упражняване на процесуалното право на отговор на предявения установителен иск?“
Излагат твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд и ще допринесат за точното прилагане на закона и развитие на правото. Отделно сочат, че е налице основанието за достъп до касация, регламентирано в чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „Обединена българска банка“ АД я оспорва като неоснователна и поддържа, че постановеното от Апелативен съд Бургас определение е законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касация. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение на Апелативен съд Бургас е потвърдено определение № 42/17.12.2018 г. по т. д. № 70/2018 г. на Окръжен съд Ямбол, с което е отхвърлена молба на жалбоподателите да бъде възстановен срок за депозиране на отговор срещу подадена от „Обединена българска банка“ АД искова молба. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния, че подаденият от жалбоподателите отговор на искова молба е извън срока по чл. 367 ГПК, както и, че не са налице основания за възстановяване на пропуснатия срок. В обжалвания акт са изложени съображения, че не представлява особено непредвидено обстоятелство личното връчване на съобщения за депозирана от „Обединена българска банка“ АД искова молба по реда на чл. 422 ГПК. Изложени са и съображения, че заповедното и исковото производство са различни и исковият съд няма задължението по чл. 39 ГПК да връчва съобщения и съдебни книжа на пълномощника на длъжниците в заповедното производство, след като не може да се изведе от текста на същото, че то има сила и за исковото такова. Редовността на връчването на страната на адрес, посочен в исковата молба, и при лично получаване на съобщенията и книжата не се опорочава, дори и тя да е посочила пълномощник в заповедното производство.
Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.
С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението на касационни основания от касаторите Д. се поставят два въпроса, които в своята вариативност касаят задължението на съда по чл. 39 ГПК да изпраща съобщения и съдебни книжа на процесуален представител в производство по чл. 422 ГПК, когато е налице упълномощаване на такъв, но в рамките на заповедно производство. Въпросите не удовлетворяват основният селективен критерий за достъп до касационно обжалване, тъй като са неотносими към решаващия мотив на въззивния съд, който е приел, че личното уведомяване по реда на чл. 45 ГПК не може да се приеме за особено непредвидено обстоятелство от значение за приложение на чл. 64, ал. 2 ГПК. Този извод на съда е в съгласие със служебно известната на състава практика на ВКС /определение № 540/25.10.2012 г. по ч. гр. д. № 430/2012 г. на ГК, I ГО, определение № 216/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4360/2018 г. на ГК, II ГО, определение № 540/25.10.2012 г. по ч. гр. д. № 430/2012 г. на ГК, I ГО/, която изяснява разликата между хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК и чл. 133, ал. 1 ГПК, респективно чл. 370 ГПК, когато се касае за невъзможност на ответника да извърши процесуални действия поради особени непредвидени обстоятелства. Личното получаване на съобщение за подадена от насрещна страна искова молба по никакъв начин не попада в приложното поле на нито една от трите цитираните разпоредби. В този смисъл, както е посочил и въззивният съд, без правно значение се явява обстоятелството по упълномощаване на процесуален представител в рамките на заповедно производство.
Третият въпрос също не удовлетворява основният критерий за достъп до касация, доколкото е зададен хипотетично и без връзка с осъществените по делото факти.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В трайната си практика ВКС е имал повод да посочи, че това са хипотези, когато въззивният акт е постановен „contra legem“, „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост при грубо нарушение на правилата на формалната логика. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до разглеждане с оглед преценка дали същото е законосъобразно постановено.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 144/09.05.2019 г. по в. ч. д. № 103/2019 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 42/17.12.2018 г. на Окръжен съд Ямбол по т. д. № 70/2018 г. за отхвърляне молба на Р. и П. Д. да бъде възстановен срок за депозиране на отговор срещу подадена от „Обединена българска банка“ АД искова молба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.