3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
С., 12,02, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2024 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 383 от 27.12.2012 год. по т.д.№ 556/2012 год. на Варненски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 930 от 11.06.2012 год. по т.д.№ 850/2012 год. на Варненски окръжен съд. С това решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от „търговска база”Е. срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.82 ЗЗД вр.чл.327 ал.1 ТЗ.
За да отхвърли иска за обезщетение, съизмеримо с претърпени вреди от неизпълнение на рамков договор за търговска продажба, Варненски окръжен съд е приел, че неизпълнение на задължението от страна на продавача се дължи на бездействието на ищеца-купувач, който не е направил предвидените в договори заявки за доставка на стоката.
Сезиран с жалбата на [фирма], съставът на ВнАС се е произнесъл относно правната характеристика на рамковия договор за периодични доставки, приемайки го като съвкупност от отделни облигационни връзки, изискуемостта на вземанията по които настъпва при сбъдването на предвидените в договора предпоставки. В случая – отправянето от купувача към продавача на заявка за доставянето на конкретизирана по вид, цвят и количество стока (ламинирани плоскости). Поради това и правото на купувача да търси изпълнение е обусловено от отправянето на заявки, което той не е сторил. Поради това и не е налице правото му да търси обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на задължението за доставки от насрещната страна.
Като основание за допускане на касационно обжалване, касаторът [фирма] е посочил хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Следва ли при наличието на действащ договор за периодично изпълнение, едната страна да преустанови изпълнението му, при наличие на забава в изпълнението от другата страна?”. Позоваването е на Решение № 1093/20.04.1957 год. по гр.д.№ 1512/1967 год. на ІV г.о. на ВС; Решение от 30.05.2008 год. по т.д.№ 51/2008 год. на ВнАС; Решение № 89 от 10.03.2008 год. по т.д.№ 631/2007 год. на ВКС, І т.о. и Решение № 208 от 11.10.2011 год. по т.д.№ 341/2011 год. на ВнАС Ответникът по касация „ [фирма] е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който сочи, че липсва основание за допускане на касационен контрол.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол се основава на следното:
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, поради липсата на противоречива практика по посочения въпрос – т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. В част от приложените решения са разгледани последиците от развалянето на договори за периодично изпълнение т.е. произнасянето е по различен правен спор. С решението по т.д.№ 341/2011 год. е разгледан сходен спор между същите страни, но от мотивите му е видно, че са разгледани последиците от недоставянето на заявено и авансово платено количество стока. Освен това, няма данни обжалваемото въззивно решение да е влязло в сила.
Ще следва да се отбележи, че така както е формулиран, въпросът няма пряка връзка с изводите на състава на ВнАС по настоящето дело. Формулировката му предполага наличието на единен договор за периодично изпълнение, пред какъвто в случая не сме изправени. На второ място, въпросът е поставен прекалено общо, тъй като и в единен договор за периодично изпълнение е възможно съществуването на клаузи, обуславящи изпълнението на едната страна от наличието на изпълнено действие от другата.
В отговора на жалбата е поискано присъждането на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 383 от 27.12.2012 год. по т.д.№ 556/2012 год. на Варненски апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.