7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София,13.02.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Е. ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №4136 / 2018г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба срещу решение от 20.07.2018г. по гр.д.№14140/2016г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.59 СК.
Жалбоподателят Р. С. Р., чрез процесуалния си представители, поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Поддържа, че решението е постановено и при допусната очевидна неправилност. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът К. К. Д. , в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване .
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е определил режим на лични отношения на бащата Р. Р. с детето Е. С., родено на 10.10.2014г., както следва: бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, от петък от 17.00 часа от детската градина на детето, а след като детето започне училище- в 18 часа от дома на майката, или след приключване на училищните занимания от училище (когато детето е втора смяна на училище), до понеделник, със задължение да заведе детето на детска градина/ училище, като при хоспитализация на детето, контактът ще се осъществява следващата седмица за същите дни и при същите условия, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, на четни години- за Коледните празници за времето от 18 часа на 23- ти декември до 18 часа на 27- ми декември и междусрочната училищна ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден, на нечетни години— за Новогодишните празници за времето от 18 часа на 30- ти декември до 18 часа на 2- ри януари, както и за пролетната ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден, със задължение на бащата да върне детето на майката.
Със същото решение въззивният съд е осъдил бащата да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 220 лв до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, прекратил е бракът, сключен между страните по делото, по взаимна вина и е предоставил е упражняването на родителските права над детето на майката, при която детето да живее.
Касационната жалба следва да се остави без разглеждане на основание чл.280, ал.3, т.2, пр.2 ГПК в частта йотносно произнасянето на съда за прекратяването на брака и по въпроса за вината настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на същия.
Установено е по делото, че след раздялата на родителите и досега детето Е., [дата на раждане] , се отглежда от майката К. К. и то е силно привързано към нея, търси нейната помощ, очаква тя да й бъде постоянно на разположение, тъй като тази връзката е от типа, който е характерен за по-ранна възраст на детето.
По отношение на привързаността на детето към бащата съдът е счел, че не може да се говори за формирана привързаност поради почти пълната липса на контакти през последните две години. Прието е, че има емоционална връзка между тях , тъй като детето го приема /макар и не в първия момент/, наблюдава го с интерес, установява вербален и игрови контакт, позволява да я прегърне.
Съдът е счел, че като цяло родителският капацитет намайката може да се определи като добър. Тя е наясно с родителските функции и отговорности, с изискванията за осигуряване на безопасна среда за отглеждане на детето, споделя отделни правилни подходи за справяне с нежелано поведение на детето, условията в жилището, в което понастоящем се отглежда детето са добри, набляга на емоционалната топлота и на отзивчивостта към потребностите на детето, като има пропуски в разбиранията за характерните възрастови потребности и основно в осигуряването и използването на стимулиращи познавателното развитие играчки и игри, както и в стимулирането на самостоятелността на детето. Съдът е посочел като основин проблем поставянето на граници между възрастен и дете, въвеждането и спазването на правила, а също и игнорирането на бащата на детето като важна фигура в живота му. Съдът е взел предвид факта, че от една страна майката представя бащата като изключително агресивен и опасен както за нея, така и за детето; а от друга страна няма нищо против детето да се среща с него, ако той я взема в петък от детската градина и я връща в понеделник пак там, като по този начин двамата родители няма да се срещат.
За родителския капацитет на бащата съдът е приел, че може да се оцени като добър. Посочено е, че по отношение на осигуряването на сигурна, безопасна и постоянна среда бащата проявява разбиране и в жилището, в което живее заедно с по- големият му син е запазил детското креватче и играчки на дъщеря си. Прието е, че проявява познаване на потребностите на децата на тази възраст, въпреки, че за дъщеря си не може да бъде конкретен поради липсата на контакти през последните две години.
Съдът е възприел заключението на психолота, според което в интерес на детето е да има по- продължителен контакт с баща си и с по-големия си брат, като експертът не е установил наличие на някакви рискове и опасности, свързани с поведението на бащата към детето, като ползите от един по-разширен режим на лични отношения могат да се проявят само, ако и двамата родители преоценят досегашното си поведение и се постараят да спазват постановения от съда режим, без манипулации и търсене на причини да не се осъществяват контактите.
Съобразен е и факта, че по време на срещата на социалните работници от ДСП-С. с детето е направило впечатление, че то е развито в норма за възрастта и пола му, като по време на разговора е било контактно, усмихнато, била е видна силната емоционална връзка между него и майката и по-голямата й сестра К.. Отчетено е и обстоятелството, че социалните работници са установили, че жилището на майката разполага с всичко необходимо за едно домакинство и тя може да разчита на помощ в отглеждането на детето от страна на родителите си и на брат си.
Предвид установените факти и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК – възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, настоящия съдът е приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка, при която да бъде и неговото местоживеене. Изложени са съображения, за това че промяната на жилището, в което детето живее, социалното обкръжение и среда на детето и евентуалната смяна на детската градина, наред с кризата, в която се намира детето, предизвикана от възрастта ( в тази възраст децата се влияят много от изграждането на един стереотип, една повторяемост в живота им, които ги структурират и развиват нормално, като смяната на местоживеенето ги прави тревожни), както и стреса от променените условия на живот и отглеждане, вследствие раздялата на родителите му, ще предизвика допълнителен стрес и дискомфорт за детето.
Съдът, като е установил, че между детето и бащата е налице изградена емоционална връзка, която следва да бъде съхранена и доразвита, за да може помежду им да се създаде доверителна връзка, както и че бащата притежава добър родителски капацитет, е счел, че в интерес на детето е да определи по-разширен режим на лични отношения.
С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК и като е взел предвид факта, че, че фактическите грижи се полагат от майката, както и съотношението на материалните възможности на двамата родители съдът е приел, че бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето – сума в размер на 220 лв. месечно.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли поведението на майката по отношение на бащата да се взема предвид при решаване на въпроса при кой от двамата родители да живее детето и по-конкретно следва ли да се отчитат пречките, които тя създава при контактите на детето с бащата, за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да формира свои изводи по спорните въпроси и за задължението на съда да изложи собствени мотиви. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя множество решения на състави на ВКС относно предоставяне родителски права по отношение на малолетни деца и определяне режим на личини отношения с детето.
Поставя за разглеждане и пет въпроса относими към преценката за брачната вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, които не следва да се разглеждат в настоящето производство, тъй като в тази си част касационната жалба е недопустима.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основание. Практиката на ВКС, изразена и в решение от 16.02.2015г. по гр.д.№ 5475/2014г., ІV г.о. и решение от 10.02.2014г. по гр.д.№4927/2013г., ІV г.о. , както и с ППВС №1/1974 г., приема, че при определяне местоживеенето на непълнолетно дете на страните по спора, съдът следва да вземе предвид и възможността за помощ от трети лице, близки на родителите и привързаността на детето към тях, социалното обкръжение на детето, което бе получило при всеки един от родителите, както и техните материални възможности, свързани с жилищни условия както на родителите, така и на третите лица, оказващи помощ на родителите при отглеждането и възпитанието на детето. В този смисъл е и отразеното по отношение на близките в т.І Іи от ППВС№1/1974 г. По отношение на приемането от страна на съда на правно релевантен факт за обективно съществуващ само въз основа на твърдението на една от страните по спора, в производството по иск с правно основание чл.127, ал.1 СК, намират приложение общите правила за доказване на правнорелевантните факти и обстоятелства и доказателствената тежест от тяхното доказване в процеса. При оспорването на факт или обстоятелство от страна по спора, то страната, която черпи права от този факт или от това обстоятелство, носи доказателствената тежест от неговото доказване в процеса, с допустимите за това доказателствени средства. При липса на проведено доказване, в зависимост от вида на твърдения факт или обстоятелство, със съответната степен на доказване, съдът ще следва да приеме за доказан или недоказан съответния относим към спора факт.
Съдебната практика трайно приема, че указанията в Постановлението запазват силата си и при действието на СК – 2009 г. , Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са вече й нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59 ал.4 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/ 1974 г. – съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Съдът обаче не може да основе решението си само на някои от посочените в Постановлението обстоятелства и да игнорира други. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.1 т.5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрият интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права.
В случая решението е постановено при спазнаве на трайно установената практика и при точно приложение на материалния закон, тъй като при преценката кой родител трябва да упражнява родителските права с оглед най-добрия интерес на малолетното дете, съдът е изложил мотиви по всички обстоятелствата, от значение за най-добрия интерес на детето, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 840лева-адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.07.2018г. по гр.д.№14140/2016г. на ГС София.
ОСЪЖДА Р. С. Р. да заплати на К. К. Д. сумата 840 лева разноски пред ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. С. Р. срещу решение от 20.07.2018г. по гр.д.№14140/2016г. на ГС София в частта му относно произнасянето на съда за прекратяването на брака и по въпроса за вината настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на същия.
Определението, в частта му, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: