О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 13.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1567/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по подадена от Ц. М. Д., М. Ц. М. и П. Ц. Р. от [населено място], чрез адв. М. Г., частна жалба против определението от 17.12.2015 год. по гр. д. № 682/2015 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата им за изменение на решението от 29.09.2015 год. по същото дело в частта му за разноските.
Жалбоподателите поддържат становище за неправилност на определението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон с искане за неговата отмяна и вместо него се постанови друго, с което се намали присъденото на [община] адвокатско възнаграждение до предвидения минимален размер.
Ответната община не е взела становище по частната жалба.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, поставяща обжалваемостта на определението за допълване или изменение на решението в частта за разноските в зависимост от обжалваемостта на решението, в т. ч. и по отношение компетентността на съда. Настоящият състав на ВКС се е произнесъл по касационната жалба против въззивното решение, като с определение по чл. 288 ГПК не е допуснал същото до касационно обжалване. С оглед на това и следва да се произнесе и по частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, постановено от въззивния съд.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без уважение молбата за изменение на въззивното решение в частта му за присъдените в полза на общината разноски, въззивният съд приел, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Изложил е съображения за действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществената от процесуалния представител защита с оглед продължителността на съдебния процес. Съобразил е и предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й до изменението с ДВ бр. 28 от 28.03.2014 год. с оглед датата на уговореното и заплатено възнаграждение, размер, което обаче не означава, че уговореният адвокатски хонорар в по-висок размер следва да се намали само на това основание. Преценката на съда е обусловена от действителната фактическа и правна сложност на делото, която е налице в конкретния случай, поради което и е оставил без уважение молбата за намаляване на присъдените на общината с въззивното решение разноски.
Обжалваното определение е правилно, поради което и следва да се потвърди. Данните по делото обосновават направения извод за фактическа и правна сложност на делото с оглед правното основание на предявените субективно и обективно съединени искове, както и събрания доказателствен материал, подлежащ на преценка и анализ с предприетата от страната защита. Отчетен е и обема на осъществената от пълномощника на ответната община защита с оглед извършените процесуални действия, в т. ч. и подаването на въззивна жалба, като не без значение е и размерът на договорените адвокатски възнаграждения на другите страни в производството, в т. ч. и на пълномощника на самите жалбоподатели.
С оглед цялостната преценка на тези обстоятелства обосновано е прието за неоснователно възражението на жалбоподателите по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е оставена без уважение молбата им за намаляване размера на присъдените с въззивното решение разноски на [община], възложени в тяхна тежест, до размера на минималния размер по Наредба № 1/2004 год..
По тези събражения настоящият състав счита обжалваното определение за правилно и като такова същото следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение с № 783 от 17.12.2015 год. по гр. д. № 682/2015 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: