О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр.София, 14.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1132/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. К., М. П. Г. и М. П. К. срещу определение на Плевенски окръжен съд № 1603/ 26.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 1016/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Червенобрежки районен съд по гр.д.№ 409/ 2012 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от касаторите против О. с. по з. [населено място] бряг иск, квалифициран по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, поради просрочие.
С молба от 19.12.2012 г. е повдигнат процесуалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) съществува ли правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу О. с. з. за з. з., по отношение на която е пропуснат срока за предявяване на иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Според касаторите по този въпрос има противоречива съдебна практика и на това основание молят за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му.
Ответната по частната жалба страна – О. с. по з. [населено място] бряг – я оспорва и счита, че няма основание за допускане на обжалването.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателите въпрос обуславя въззивното определение, но не се установява по него да има противоречива практика. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., касаторът е този, който следва да докаже съществуването на противоречива практика по формулирания от него въпрос. В случая данни за наличието на такава не са представени. На касационната инстанция не е известно въпросът да се решава противоречиво от съдилищата. Напротив, съобразно установената практика, интерес от предявяване на иск срещу органа по възстановяване на собствеността на земеделски земи, извън предвидената в чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ хипотеза, не съществува. При положение, че срокът за предявяване на този иск е пропуснат, няма правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост върху земя, за която не е подадено заявление за възстановяване на собствеността. Обжалваното определение е съобразено с тази практика, поради което няма основание за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Плевенски окръжен съд № 1603/ 26.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 1016/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: