3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 15.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 946 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Р. З. М. от [населено място] чрез особения й представител адв. М. Н. от САК против въззивно решение от 22.07.2014 г. по гр. дело № 14344/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав. С въззивния съдебен акт се потвърждава решение от 06.08.2012 г. по гр. дело № 27658/2011 г. на Районен съд София, І ГО, 29 състав в частта, с която е признато за установено, че Р. З. М. дължи солидарно с [фирма], [населено място] на [фирма], [населено място] сумата от 2 812 евро – главница по запис на заповед от 13.11.2008 г., платим на предявяване, ведно със законната лихва от 23.03.2010 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. дело № 13 602/2010 г. на СРС, ГО, 29 състав и в частта относно присъдените на [фирма] [населено място] съдебни разноски.
Касаторът прави оплакване за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт Рая К. К. изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и излага евентуални доводи за нейната неоснователност. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждание за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в изменената й редакция, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявен иск от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и Р. З. М. от [населено място] с правно основание чл. 422 ГПК. С решение от 06.08.2012 г. първоинстанционният съд е признал за установено, че ответниците дължат в условията на пасивна солидарност сумата от 2 812 евро – главница по запис на заповед от 13.11.2008 г., платим на предявяване, ведно със законната лихва от 23.03.2010 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. дело № 13 602/2010 г. на СРС, ГО, 29 състав. С въззивното решение е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, в която е признато за установено, че Р. З. М. дължи солидарно с [фирма], [населено място] на [фирма], [населено място] сумата от 2 812 евро – главница по запис на заповед от 13.11.2008 г., платим на предявяване, ведно със законната лихва от 23.03.2010 г. до окончателното й изплащане. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено по иск с цена под 10 000 лв. Настоящото дело е търговско, тъй като в конкретния случай, дължимостта на сумата, предмет на установителния иск произтича от запис на заповед – търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ. Налице е процесуална пречка за осъществяване на факултативен инстанционен контрол над въззивното решение на СГС, създадена от законодателя с императивната норма на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника – ищец в първоинстанционното производство възнаграждение за юрисконсулт в размер 454 лв. за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. З. М. от [населено място] против решение от 22.07.2014 г. по гр. дело № 14344/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Р. З. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес]0 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], Мол С., С. Т., ет. 4 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 454 лв. /четиристотин петдесет и четири лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.