1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 18.03. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3551/ 2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. Г. Д. е обжалвал въззивното решение № 202 от 18.06.2019 г. по гражданско дело N 145 / 2019 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него срещу Община Борован установителен иск за собственост.
Ответникът Община Борован е подал писмен отговор чрез процесуалния пълномощник адв. Б.Т., в който изразява становище, че не са налице поддържаните основания на чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване, а и въпросите, които са формулирани са неотносими към спора.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 ГПК предвид предмета на делото – установителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Врачанският окръжен съд е потвърдил решението Врачанския районен съд № 47/17.01.2019г. по гр.дело № 2539/2018г., с което е отхвърлен предявеният от П. Г. Д. против Община Борован иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване между страните, че ищецът е собственик на 300/1400 кв.м. идеални части от урегулиран поземлен имот с кад. № ….. в кв. ….. по плана на [населено място], целият с площ от 1400 кв.м. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост на поддържаното в исковата молба правно основание – проведен търг на общински имоти през 1992г. Съдът се е мотивирал, че от съдържанието на протокола за спечелването на търга не се установява той да е бил проведен за продажба на право на собственост върху общинска земя, но по-важното съображение на съда е , че за да бъде придобито право на собственост върху общински недвижим е необходимо след спечелването на търга на бъде сключен писмен договор съгласно чл.18 ЗС, въз основа на който настъпва вещнотранслативния ефект на продажбата. Спечелването на търга и плащането на цената представляват само елементи от фактически състав на придобиването на собствеността. След като е установено, че не е сключен писмен договор за продажба на имота /а това са и твърденията на ищеца в исковата молба/, то и фактическият състав не е довършен и не е осъществено соченото от ищеца придобивно основание. Съдът е обсъдил доводите на ищеца за размера на платената цена, съответстваща на право на собственост, а не на право на строеж, но е приел, че те не доказват придобиване собственост по аргумент и от чл.19 от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти обн.ДВ 65/1991г. , която препраща към реда по ЗС т.е. необходимо е сключването на писмен договор съгласно чл. 18 ЗС.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Не е налице фактическият състав на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос дали представлява процесуално нарушение необсъждането на всички доводи във въззивната жалба, защото такива доводи няма необсъдени. Във въззивната жалба акцентът пада върху събраните доказателства за провеждането на търга, които съдът е приел, че не са решаващи за делото предвид императивната норма на чл. 18 ЗС и този извод е в съответствие с практиката на ВКС – решение № 407 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 891/2008 г., II г. о. При наведени множество доводи , които не са решаващи за делото, достатъчно е съдът да ги обобщи и обоснове защо те нямат значение за спора, без да е задължително да обсъжда всеки от тях поотделно.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по правните въпроси № 2 и 3 от изложението към касационната жалба, отнасящи се до обсъждането на заключението на вещото лице – графолог и необходимостта от изслушването на повторна експертиза пред въззивния съд. Въпросите биха били обуславящи за делото, ако изслушването на вещо лице е необходимо за установяване на факти, при правната квалификация на които, би се доказало осъществяване на фактическия състав на чл. 18 ЗС. В случая задачата на вещото лице е била да се произнесе дали договорът за отстъпване на право на строеж от 23.12.1993г. е подписан от ищеца П. Г. Д., но отговорът на този въпрос е без правно значение за делото. Правото на собственост на ищеца според посочената по-горе съдебна практика може да се изведе от сключване на договор за продажба на общинска земя, а не от неподписването на договора за продажба на право на строеж, което е целял да установи чрез графологичната експертиза ищецът. Както вече бе казано, придобивното основание, на което основава предявения установителен иск за собственост ищецът, е писмен договор за продажба на земя по чл.18 ЗС, какъвто ищецът не твърди да е сключвал. На същите основания не е значим за делото правният въпрос дали е длъжен въззивният съд да се произнесе относно нищожността или законосъобразността на административен акт , конкретно заповедта, която се оспорва от ищеца. Предмет на доказване в настоящия процес с оглед заявеното придобивно основание не е неосъществяването на фактическия състав за придобиване на право на строеж, а придобиването на право на собственост в предвидената в чл. 18 ЗС форма.
Правният въпрос дали елемент от фактическия състав на сделката при провеждане на търг /съдът приема, че касаторът е допуснал техническа грешка като е посочил обществена поръчка вместо търг/ е сключването на договор между общината и обявения за купувач е относим за делото, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с посочената вече съдебна практика, според която придобивното основание, на което ищецът основава предявения установителен иск за собственост е сложен фактически състав със завършващ елемент сключването на писмен договор за продажба на земя, в какъвто смисъл са и мотивите на обжалваното решение.
От мотивите на решението не се установява при решаването на спора да са нарушени императивни правни норми или съществени принципи на гражданския процес, нито явна необоснованост на съдебния акт, поради няма основание да се допусне касационното обжалване и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, на което се позовава касатора.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 и 2 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника Община Борован следва да се присъдят разноските за касационното производство, поискани с отговора на жалбата, които са в размер на 600 лв. и представляват платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 28.08.2019г., преведени по банков път.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 202 от 18.06.2019 г. по гражданско дело N 145 / 2019 г.
Осъжда П. Г. Д. да заплати на Община Борован сумата 600 лв./шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: