О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 19.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2149/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 723 от 30.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 2504/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение са потвърдени решение № 19345 от 22.12.2014 г. по гр. д. № 11647/2013 г. на Софийски градски съд, с което е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД сключения между [фирма] като продавач и А. А. В. като купувач предварителен договор за продажба на право на строеж и строителство на апартамент в [населено място],[жк], кв.13В, УПИ ІV 1282.1445, ведно с прилежащото към апартамента мазе и с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила ищецът А. В. заплати на ответника [фирма] остатъка от продажната цена в размер на 6 380 евро, представляващи 10 % от уговорената цена в размер на 63 800 евро, и [фирма] е осъдено да заплати на А. В. на основание чл.92 ЗЗД сумата 10 800 евро – договорна неустойка за периода 25.08.2010 г. – 25.08.2013 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК – разноски по делото в размер на 5 552.69 лв., и решение № 85 от 06.01.2016 г. по същото дело, с което по реда на чл.247 ГПК е поправена очевидна фактическа грешка в основното решение, допусната при индивидуализиране на обекта на предварителния договор.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд не е основал изводите си по съществото на спора на доказателствата по делото и на приетите за установени факти, не е извършил пълен, обективен и всестранен анализ на доказателствата, неправилно е отказал да обсъди възраженията му срещу основателността на исковете и да уважи искането във въззивната жалба за събиране на доказателства по чл.266 ГПК, необосновано и в противоречие със закона е приел, че са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен и за присъждане на претендираната от ищеца неустойка. Според касатора, погрешната преценка на въззивния съд за правилност на обжалваното първоинстанционно решение, с което са уважени исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, е довела до неправилно потвърждаване на решението по чл.247 ГПК.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация А. А. В. от [населено място] изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор от 07.07.2017 г., съдържащ и искане за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от А. А. В. против [фирма] конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между ищеца и ответника предварителен договор за продажба на право на строеж и строителство, Софийски апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.19, ал.3 ЗЗД за уважаване на иска, тъй като предварителният договор е действителен, съдържа всички съществени елементи на окончателен договор за продажба на недвижим имот, обектът на предварителния договор – апартамент с прилежащо мазе, съществува в завършен вид, ищецът – купувач е изправна страна по договора, ответникът – продавач е собственик на имота и не е изпълнено поетото от последния задължение да прехвърли собствеността върху построения обект на ищеца в уговорения за това срок до 11.11.2008 г. Въззивният съд е установил, че ищецът е заплатил на ответника 90 % от продажната цена за имота и не е платил остатъка от 10 %, възлизащ на 6 380 лв., но е преценил, че неплащането не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен и че с оглед уговорките в договора плащането следва да се извърши съобразно условието на чл.362, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която ответникът е осъден на основание чл.92, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 10 800 евро, представляваща неустойка за забава при изпълнение на задължението за построяване и предаване на имота в завършен вид за периода 25.08.2010 г. – 25.08.2013 г. Основателността на иска за неустойка е мотивирана с наличието на валидна уговорка в предварителния договор /чл.17а/ за заплащане на неустойка от вида на претендираната и с установената от доказателствата по делото виновна забава на продавача при изпълнение на обвързаното с неустойка задължение.
С въззивната жалба ответникът [фирма] е направил възражения срещу основателността на исковете, в т. ч. и възражение за изтекла погасителна давност. Въззивният съд е констатирал, че възраженията са преклудирани, тъй като не са въведени в срока за отговор на исковата молба /и изобщо в производството пред първата инстанция/, а са заявени за пръв път с жалбата, но въпреки това ги е обсъдил и е изложил съображения защо ги намира за неоснователни. Пропускането на срока за отговор на исковата молба и за ангажиране на доказателства е мотивирало въззивния съд да остави без уважение искането на ответника – жалбоподател за събиране на доказателства във въззивното производство при предпоставките на чл.266 ГПК.
В рамките на правомощията по чл.269 ГПК въззивният съд е проверил и правилността на постановеното от първата инстанция решение по чл.247 ГПК, с което е поправена очевидна фактическа грешка в основното решение, и е потвърдил същото, след като не е констатирал основания за неговата отмяна.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на съда – чл.280, ал.1 ГПК, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос и обосноваването на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК е задължение на касатора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е възпроизвел въведените с касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение и е поставил следните въпроси, по отношение на които е посочил бланкетно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „1. При иск по чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите задължителна предпоставка ли е процесният предварителен договор, чието обявяване се иска за окончателен по съдебен ред, да отговаря на изискванията на закона за окончателен договор за покупко – продажба на недвижим имот и може ли договорът да бъде обявен за окончателен от съда при липса на тази предпоставка; 2. Погасителната давност при иск по чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите от кой момент следва да се приложи; Погасителната давност при иск по чл.92 от Закона за задълженията и договорите от кой момент следва да се приложи; 3. Липсата на което и да е от изискванията на чл.92 ЗЗД води ли до неоснователност на искането за неустойка; 4. Допустимо ли е извеждане на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и недопускане на допустими и относими доказателства от съществено значение за изясняване предмета на делото и обективно решаване на спора, въпреки наличието на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК; Допустимо ли е без мотиви да се отхвърля доказателствено искане по чл.266, ал.3 ГПК”.
Първите три въпроса не са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изводите на въззивния съд за основателност на исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД не са обусловени от тяхното разрешаване. Въззивният съд е обявил предварителния договор за окончателен, след като е установил, че договорът е действителен, съдържа всички елементи на окончателен договор за продажба и отказът на неизправния продавач да прехвърли правото на собственост върху изградения обект е породил за изправния купувач потестативното право да реализира правата си по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. За да уважи иска за неустойка, съдът е направил извод, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.92, ал.1 ЗЗД, от които за купувача е възникнало претендираното с иска вземане за неустойка. В качеството си на ответник по исковете касаторът не се е възползвал от правото на отговор на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не е противопоставил срещу исковете възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Възражението за давност е въведено за пръв път пред въззивната инстанция и както е констатирал въззивният съд в мотивите си, същото е било преклудирано. Поради настъпилата преклузия възражението за давност не би могло да породи целения правопогасяващ ефект и независимо, че въззивният съд е изложил съображения за неговата неоснователност, въпросът за давността не може да се разглежда като обуславящ за уважаването на исковете. Доводите на касатора за неправилно произнасяне от въззивния съд по формулираните в т.1, т.2 и т.3 въпроси, не следва да се обсъждат, тъй като при действието на чл.280, ал.1 ГПК в приложимата редакция от ДВ бр.59/2007 г. Върховният касационен съд не извършва проверка на правилността на обжалвания въззивен акт в стадия на производството по чл.288 ГПК.
Въпросът по т.4 от изложението е от значение за правилността на въззивното решение и няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поради това и с оглед задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на него не може да се допусне.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Дори въведените с изложението въпроси да бяха значими за изхода на делото, отсъствието на изложени от касатора съображения относно тяхното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото лишава касационната инстанция от възможността да прецени осъществени ли са предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 2504/2016 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 2 000 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба по договор за правно обслужване от 14.06.2017 г. Отразените в списъка по чл.80 ГПК разноски за изпълнителен лист в размер на 5 лв. не са направени в производството по чл.288 ГПК, поради което е недопустимо да бъдат присъждани от Върховния касационен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 723 от 30.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 2504/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на А. А. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.2, ет.5, сумата 2 000 лв. /две хиляди лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :