О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 20.02.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Галина Иванова
при секретаря ….. …… и с участието на прокурора………,
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 623 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба (с вх. № 950/18.1.2019 г.) на три софийски еднолични дружества с ограничена отговорност „Ботево’1 Солар“, „Еко Хелиос Енерджи“ и „Финер Солар“, подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против решение № 2806 на Софийския апелативен съд, ТК, 5 с-в, от 30.ХI.2018 г., постановено по т. д. № 1827/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинсташшонпото решение № 283/7.11.2018 г. на СГС, ТК, с-в VI-2, по т. д. № 935/2017 г. – за отхвърляне на осъдителните искове на тримата търговци настоящи касатори с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 59, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявени срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, чиито предмет е било осъждането й да им заплати претендираните от всеки суми в размер съответно на 53 245.33 лв., 28 757.52 лв. и 34 956.34 лв., представляващи недължими такси от по 20% за периода от 1.VII.2014 г. до 10.VIII.2014 г. и ведно със законната лихва върху всяка от трите главници, считано от завеждане на делото (7.III.2017 г.) и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на тримата касатори в съвместната им жалба са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което те претендират за неговото касирано и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковите им претенции срещу държавата ла бъдат уважени в предявените по делото техни размери, вкл. и ведно с присъждането на всички направени от тях разноски по воденето на делото в трите инстанции.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата тримата търговци нейни податели обосновават приложно поле на касационния контрол както с твърдението си за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), така и с едновременното наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 3 и 2. предл. 1-во ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните три правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Дали получаването на престацията представлява елемент от фактическия състав на института на неоснователното обогатяване?“;
2./ „При фактически състав, част от елементите по който са осъществени въз основа на обявен за противоконституционен закон, но след прогласяването на противоконституционността, може ли завършения по този начин състав да представлява валидно „основание“ за задържане на полученото от страна на държавата?“;
3./ „Когато установяването по размер, начисляването и събирането на дължима по закон такса (такса, съгласно разпоредбите на чл. 35а, чл. 356 и чл. 35в ЗЕВИ), съответно получаването й са станали след влизането в сила на решението на Конституционния съд (Р. № 13/31.VII.2014 г. по № 1/2014 г., Об,,., дв, бр. 65 от 2014 г), с което съответните норми, уреждащи задължението за начисляване и събиране на таксата, т.е. „за даване“ са обявени за противоконституционни, може ли да се приеме, че е налице получаване без основание ?“
4./ Същевременно с атакуваното решение на САС бил решен в противоречие с решение на Конституционния съд на Република България (Р. № 13/31.VII.2014 г. по к. д. № 1/2014 г.) следния правен въпрос: „Процедурните правила досежно установяването по размер, начисляването и събирането на такса, която е обявена за противоконституционна по надлежния ред, следва ли да се прилагат след влизане в сила на конкретното решение на Конституционния съд, с което разпоредбите, уреждащи тези процедурни правила, са обявени за противоконституционни, и това правомерно поведение ли е ?“
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК държавата – като ответник по касация, представляван от министъра на финансите, писмено е възразила чрез негов юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за
Върховният касационен съд на Републиката., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на софийските „Ботево` 1 Солар“ ЕООД, „Еко Хелиос Енерджи“ ЕООД и „Финер Солар“ ЕООД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд въззивната инстанция е приела, че осъществяването на конкретния фактически състав, водещ до възникване на правото на държавата, към и преди влизането в сила на относимото към казуса решение на Конституционния съд на Република България (Р. № 13/31.VII.2014 г. по конст. дело № 1/2014 г., с което са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от закл. Разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.,с които са създадени чл. 35а, алинеи 1-3; чп. 356, алинеи 1-4; чл. 35, алинеи 1-3 и чл. 73, алинеи 1-4 от Закона за енергията от възобновяеми източници – бел.на вкс е завършено и е независимо от последващото фактическо събиране и привеждане на таксите в държавния бюджет. Обстоятелството, че към същия меродавен момент/постановяване на горното решение на КС па Р България/ процесиите такси фактически не се били все ощe начислени и/или преведени по сметка на титуляра на материалното право за събирането им, в никакъв случай не означава неосъшествяване в цялост на правопораждащия същото право на държавата фактически състав, за да може да се счита, че последващото -именно и само фактическо – отнасяне на таксите в бюджета, е било извършено без основание за това. Съответно решаващият правен извод на САС за отхвърляне на евентуално съединените искове на тримата касатори с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е в смисъл, че всеки такъв иск е „общ и субсидиарен, на за основателността му отново и императивно се изисква установяване по делото на обстоятелството, че обогатяването на ответника е в резултат на получено за сметка на ищците именно без основание“, каквото доказване не е пило успешно проведено.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се галата извод, че последните два въпроса /с пор. №№ 3 и 4/, формулирани от касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната им жалба са такива, отнасящи се до правилността на атакуваното въззивно решение, докато първите /с пор. №№ 1 и 21 са с изцяло хипотетичен характер – не са били надлежно включени в предмета на спора по конкретното дело и затова не са обуславящи по отношение на решаващите правни изводи на състава на САС. При така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал.1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице е някоя от релевираните от тримата касатори допълнителна предпоставка за това (в процесния случай тези по т. 3 и по г. 2, предл. 1-во на същия законов текст).
В заключение, атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно“, той като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; или пък – ехtra 1еgет (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от държавата – като ответник по касация, представляван от министъра на финансите искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, тримата касатори ще следва да бъдат осъдени да й заплатят общо 1 350 лв. (хиляда триста и петдесет лева) дължимо юрисконсултско възнаграждение или всеки един от тях – по 450 лв. (четиристотин и петдесет лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2806 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 30.Х1.2018 г„ постановено по т. д. № 1827/2018 г.
ОСЪЖДА касатора „Ботево`1 Солар“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „ХХI-и век“ № 11, офис #2 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на държавата, като ответник по касация, представляван от министъра на финансите, СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА касатора „Еко Хелиос Енерджи“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „ХХI-и век“ № 11, офис #2 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.81, във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК да заплати на държавата, като ответник по каещия, представляван от министъра на финансите, СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА касатора „Финер Солар“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „ХХI-и век“ № 11, офис #2 – НА ОСНОВАН ИЗ- ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати та държавата, като ответник по касация представляван от министъра на финансите, СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л:
Ч Л Е Н О В Е: 1
2