О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 109
София ,21.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осемнадесети март на две хиляди и единадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 100 / 2011 година,и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
П. Г. Д. от[населено място] и И. Г. Д. от[населено място] обжалват и искат да се отмени Определение Nо 509 от 11.06.2011 г. по гр.д. Nо 2008/2009 година на ВКС- I отд. , с което на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване по касационната им жалба срещу Решение Nо 237/ 15.07.2009 година по гр. възз.д. Nо 213/2009 година на ОС-В. Т.,
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, тъй като след като делото е започнало преди 1.03.2008 година , неговото разглеждане и пред касационния съд следва да е подчинено на режима на отмения ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е процесуално недопустима.
Определянията на касационния съд , постановени на основание чл. 288 ГПК са необжалваеми, тъй като не попадат в категорията на обжалваемите определения на съдилищата , визирани в чл. 274 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Правото на жалба пред по-горната инстанция произтича от упражненото право на иск за защита на конкретно субективно материално право и правния интерес, делото да се разгледа от по-горния съд поради неудовлетвореност от постановения от съответната инстанция правен резултат.
Правото на страната да обжалва въззивното решение пред касационния съд , като процесуално право да бъдат изчерпи редовните инстанции за разглеждане на едно съдебно исково производство съгласно реда , установен от ГПК , предполага упражняването на правото в срок и по реда , съобразен с действащите процесуални правила.
Определението по чл. 288 ГПК , не е елемент от процеса на разглеждане на делото и неговото движение според правилата на съответната инстанция. Това определение е съдебен акт, извън логичната верига на този процес .Определението по чл. 288 ГПК е ново от гл.т. на процесуалния правопорядък и има за цел да даде разрешение на въпроса дали един съдебен спор следва да бъде разгледан от трета редовна инстанция- касационния съд или не , с оглед на критерии точно установени от законодателя.
С Решение Nо 4 от 16.06.2009 година , постановено по конст.дело Nо 4/2009 година на Конституционният съд на Република България бе направен извод , че с дейността на съда, в рамките на селекцията на касационните жалби, Върховният касационен съд не извършва тълкувателна дейност.
Дейността по проверка дали втората инстанция е съобразила постановеното от нея решение по релевирания материално-правен или процесуално-правен въпрос с практиката на ВКС и/или дали въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, или дали поставеният въпрос е от значение за прилагането на закона за уеднаквяване на практиката за в бъдеще по причина на ново законодателство или неуредени хипотези, което би довело и до ново виждане за приложението на конкретния правен институт в практиката на съдилищата, следва да се приеме за специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд , но извън правомощията на ВКС на трета редовна, макар и факултативна, инстанция, тъй като изводите за допустимост или недопустимост на касационното обжалване не се свързват с изводи относно правилността на съдебния акт.
Поради естеството на правораздавателната дейност на този неотменен предварителен етап на касационното производство, с определение по чл. 288 ГПК , не се дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, поради което и отказът да се допусне касационното обжалване не подлежи на обжалване, тъй като освен че не е изрично предвидено от законодателя , това определение няма преграждащо / от гл.т. развитие на исковия процес/ значение .
Неоснователно с частната жалба се поддържа довод, че делото следва да се разгледа пред касационния съд по реда, установен от отменения ГПК. Разпоредбата на §2 ал.3 от ПЗР на ГПК е ясно и точно формулирана и не търпи изключения, в каквато насока се прави искането на жалбоподателите.
Ето защо, частната жалба на П. Г. Д. и И. Г. Д., срещу определението по чл. 288 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. Nо 6780 от 22.07.2010 година , заявена от П. Г. Д. от[населено място] и И. Г. Д. от[населено място] за отмяна на Определение Nо 509 от 11.06.2011 г. по гр.д. Nо 2008/2009 година на ВКС- I отд. , с което на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване по касационната им жалба срещу Решение Nо 237/ 15.07.2009 година по гр. възз.д. Nо 213/2009 година на ОС-В. Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните-жалбоподатели, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 от ГПК препис от определението да се връчи на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :