О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 21.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2029 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Ч. от [населено място] срещу определение № 97/23.04.2019 г. по гр.д. № 1146/2019 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на З. Д. Ч., заместена на основание чл. 227 ГПК от частния жалбоподател, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 471 от 01.04.2016 г. по гр.д. № 1895/2015 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е поправено по реда на чл. 247 ГПК решение № 195 от 11.02.2016 г. по гр.д. № 1895/ 2015 г. на същия съд, в частта, с която е потвърдено решение № 35 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 9597/2013 г. на Пловдивския районен съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че предходния състав не е съобразил постановеното определение № 107 от 08.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2193/2018 г. на ВКС, I г. о., съгласно което, според жалбоподателя, решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 08.06.2018 г., с оглед на което молбата за отмяна е подадена в срок.
Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е недопустима като подадена след изтичане на посочения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен преклузивен срок, който тече от момента на узнаване на решението. Установено е, че молителката е била надлежно конституирана като страна в производството по делото като е получила лично препис от исковата молба, а чрез назначения ? от съда особен представител е взела участие в откритите заседания по делото. С молба по реда на чл. 250 ГПК, подадена чрез особения ? представител, тя е поискала допълване на въззивно решение № 195 от 11.02.2016 г. по гр.д. № 1895/2015 г. на Пловдивския окръжен съд. Това искане е оставено без уважение с решение № 471 от 01.04.2016 г., като с него е допусната и поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК. С определение № 112 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 3394/2017 г. на ВКС, II г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 195 от 11.02.2016 г., поправено с решение № 471 от 01.04.2016 г., постановени по гр.д. № 1895/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, поради което и на основание чл. 296, т. 3 ГПК то е влязло в сила на 28.02.2018 г. С оглед на това е прието, че тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е започнал да тече от постановяването на определението по чл. 288 ГПК на 28.02.2018 г. и че молбата за отмяна от 07.09.2018 г е подадена след неговото изтичане след като молителката е знаела за образуваното касационно производство, инициирано от самата нея.
Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение е в съответствие с процесуалния закон. Констатациите на предходния състав на ВКС, че преклузивният срок за подаването на молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл, съвпадат с конкретните данни по делото. Сроковете, определени в чл.305 ГПК за подаването на молба за отмяна в различните хипотези на чл.303 и по чл.304 ГПК, са процесуални, в които процесуалното действие трябва да се извърши от заинтересованото лице. За да съществува в полза на лицето правото да иска отмяна на влязло в сила решение, трябва да не са настъпили условията, при които то се погасява. Затова депозирането на молбата в срока по чл.305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Следователно подадената молба за отмяна, след изтичането на сроковете по чл.305 ГПК за съответното основание по чл.303, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество, в който смисъл са и задължителните указания на т. 9 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Доводът на частния жалбоподател, че молбата за отмяна е подадена в срок, тъй като според него решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 08.06.2018г., когато е постановено определение № 107 от 08.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2193/2018 г. на ВКС, I г. о., е неоснователен. С това определение е потвърдено определение № 64 от 25.04.2018 г. по гр.д.№ 3394 от 2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което е върната като недопустима частна жалба на З. Ч. срещу определението от 28.02.2018 г. на ВКС, ГК, II г.о. по чл.288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК съдебните решения влизат в сила, когато касационните жалби срещу тях не са допуснати до разглеждане или не са уважени, от което следва, че самите определения, с които състав на ВКС се произнася по реда на чл. 288 ГПК са необжалваеми. Това е законова последица, която не е необходимо съдът да посочва в определението си, в каквато насока е и постоянната практика на ВКС. Предвид изложеното решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила с постановяването на определението по чл. 288 ГПК на 28.02.2018 г., а не с това от 08.06.2018 г. и подадената на 07.09.2018 г. молба за отмяна е недопустима, като подадена след тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, както правилно е посочил и предходният състав на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че отмяната по реда чл. 303 и сл. ГПК е способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо на неправилни решения по съществото на материалноправния спор /ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.3/, от което следва, че не подлежат на самостоятелна отмяна по този ред решения, постановени в производство по чл. 247 ГПК, при които предмет на преценка не е основателността на предявения иск, а дали е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението и които след влизането им в сила образуват едно цяло с поправеното решение. Ето защо молбата за отмяна на решението по чл.247 ГПК е процесуално недопустима и на това основание.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 97 от 23.04.2019 г. по гр.д. № 1146/2019 г. на Върховния касационен съд, І г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: