4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
С., 22.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 485/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. А. Т. и П. К. Т. – двамата от [населено място], Бургаска обл. срещу Решение № 130 от 12.І.2011 г. по гр.д. № 265/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено Решение № 99 от 26.VІІІ.2010 г. по гр.д. № 732/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъден да им плати 45 045 лв. – пропуснати ползи от неизпълнение на предварителен договор за продажба, и в частта за разноските, и е постановено друго, с което искът за посочената сума е отхвърлен, и съобразно който изход на делото са присъдени разноски по делото. Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която е уважен искът за връщане на платената цена 44 000 лв. В касационната жалба жалбоподателят прави оплакване за неправилност на решението и поддържа, че са решени материално – правните въпроси по приложението на чл. 82 ЗЗД: когато определената в предварителния договор продажна цена е под средната пазарна цена, налице ли са пропуснати ползи, които се претендират като разлика между договорената и действителната цена, по който въпрос счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като няма практика и въпросът би имал практическо значение и с оглед изграждането на единна правна концепция. Жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: от кой момент и при какви условия купувач по предварителен договор може да реализира пропуснатата полза по чл. 82 ЗЗД: с придобиването на собствеността или ако докаже, че ответникът е предприел последващата й продажба и да претендира пропуснатите си ползи в рамките на получената действителна продажна цена. Жалбоподателят поддържа, че е налице задължителна съдебна практика – Р.№73/27.VІІ.2010 г. по т.д.№ 897/2009 г. на ВКС – по въпроса: има ли законодателят предвид точна конкретизация по размер на пропуснатите ползи по чл. 82 ЗЗД или е достатъчно същите да бъдат само определяеми. В последваща Молба повтаря разрешените по делото правни въпроси и основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Като е приел, че ищците са изправна страна, а ответникът е неизправна страна по Договора от 19.ІІІ.2007г.,първоинстанционният съд е уважил иска за връщане на платената цена 44 000 лв., в която част решението, като необжалвано, е влязло в законна сила. Въззивният съд, като е посочил, че липсват претърпени от ищците щети от неизпълнението на ответника, представляващи пропуснати ползи, е отхвърлил иска по чл. 82 ЗЗД. Изложил е, че неполучаването от ищците на обещания апартамент, не съставлява пропусната полза – претендираната разлика 45 056 лв. – между пазарната цена на жилището към датата на падежа на завършване на сградата с акт обр.16 и договорената продажна цена на апартамента – тъй като не е налице предвидимост и сигурност за увеличаване на имуществото на ищците, основана на нормалното в оборота състояние. Съдът е приел, че увеличението на имуществото, което кредиторът е могъл да получи, трябва да изхожда от други правоотношения, които са били осуетени поради неизпълнението, и че характер на пропуснати ползи имат само такива печалби, чието получаване е сигурно и предвидимо. Заключил е, че в рамките на неизпълненото правоотношение, в което страните са постигнали изрично съгласие за съответност на насрещните престации, не могат да се търсят пропуснати ползи в резултат на променените условия на пазара в периода на незпълнение.
С оглед изложеното, не са релевантни за делото изложените от жалбоподателя прави въпроси. Претендираните от жалбоподателите пропуснати ползи, като разлика между действителната стойност на апартамента към датата на падежа на задължението на ответника да изгради сградата, и договорената цена, не е обусловен от начина на определяне на продажната цена в договора, включително от това дали същата е под средната пазарна цена. Цената на обещания обект, е предмет на договаряне от страните, с оглед характера на сключения договор, който съдържа елементи на договор за строителство и на предварителен договор за продажба, по който купувачът поема риска да плати цената на имот, който ще бъде построен, а обещателят строи с чужди средства. Не могат да се сравняват и да се претендира като разлика, съставляваща пропусната полза, пазарната стойност на имота към определен момент (в случая към датата на която обещателят е поел задължение да завърши сградата), и договорната цена на имота. За да е налице пропусната полза, трябва вредата да е резултат на неизпълнението на задълженията на ответника, получаването на очакваното имущество да е сигурно и предвидимо при пораждане на задължението, и претендираните вреди да не се дължат на действието на странични фактори и явления, да е налице причинна връзка между неизпълнението на ответника и възможността ищците да увеличат имуществото си. В този смисъл е постоянната съдебна практика: Р. от 3.V.2007 г. по т.д.№ 858/2006 г. на ВКС,Р.№61/25.ІV.1995 г. по гр.д.№ 810/1994 г. на ВС, Р.№62/1.VІ.1965 г. на ОСГК на ВС по гр.д.№ 36/1965 г., Р.№179/ 28.V.2004 г. по гр.д.№ 1466/2003 г. на ВКС. Затова релевантният за делото въпрос е налице ли са вреди за ищците, съставляващи пропуснати ползи, които са преки и предвидими, а не въпросът как се формира пропуснатата полза и съставлява ли тя претендираната от ищците разликата, съответно дали е под пазарната цена на имота определената в предварителния договор продажна цена.
Не е релевантен за делото и въпросът: купувач по предварителен договор от кой момент може да реализира пропуснати ползи: с придобиването на собствеността или в рамките на получената от обещателя продажна цена, след като неоправдано е продал имота. Искът за пропуснати ползи е за неизпълнение на договорно задължение по облигационен договор и не е обусловен от въпроса за собствеността, нито при разглеждането на иска за пропуснати ползи по чл. 82 ЗЗД се проверява обещателят на каква цена е продал имота, неизпълнявайки задължението си да го продаде на купувачите.
Не е релевантен за делото и въпросът само определяеми ли следва да са пропуснатите ползи и има ли законодателят предвид точната им конкретизация по размер. Въззивният съд е отхвърлил иска за пропуснати ползи, защото е неоснователен, по изложените съображения и не се е произнасял с въпроса за размера на вредите – въпросът не е послужил като основание за постановяване на решението, затова не е важен за делото.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 4864 лв. – разноски по делото за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 130 от 12.І.2011 г. по гр.д. № 265/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. А. Т. и П. К. Т. – двамата от [населено място], Бургаска обл. да платят на [фирма] – [населено място] 4864 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: