3
определение по т.д.№ 60291 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 24.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева т.д.№ 60291 по описа за 2016 г. съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 4706 от 08.06.2016 г. по гр.д.№ 12388 от 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II ”в” състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение от 27.07.2015 г. по гр.д.№ 1577 от 2014 г. на Софийския районен съд, 24 състав за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.265, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 22 424,62 лв., представляваща намалено поради недостатъци в изпълнението възнаграждение по договор за изработка на ишлеме от 12.04.2013 г., ведно със законната лихва от 14.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касатора, обжалваното решение противоречи на посочена от него задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 240 от 14.06.2007 г. по т.д.№ 1026 от 2006 г. на ВКС, ТК, решение от 19.04.2012 г. по гр.д.№ 3440 от 2011 г. на Софийския градски съд, решение от 19.04.2011 г. по гр.д.№ 6122 от 2010 г. на Софийския градски съд, решение № 157 от 08.11.2010 г. по търг.д.№ 1135 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.д.№ 2 от 2004 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. С каква сума следва да се намали възнаграждението при некачествено изпълнение на договора за изработка съгласно чл.265, ал.1, предл.3 ЗЗД- със сума, равна на разходите, необходими за поправката на некачествено изработеното или със сума, равна на процентното съотношение на стойността на некачествената продукция към стойността на общия обем на поръчката ?
2. Дали неправилната интерпретация на събраните по делото доказателства и неправилно приетата от съда фактическа обстановка представляват необоснованост на съдебното решение ?
Освен това, според касатора, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 26.08.2016 г. ответникът по жалбата на [фирма] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по търговско дело с цена на иска над 20 000 лв., което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Не е налице обаче общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като касаторът не е посочил правни въпроси по смисъла на тази разпоредба от ГПК, които са от значение за конкретното дело и са обусловили изводите на съда в обжалваното решение:
1. Първият поставен от касатора въпрос не е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него съдът не е приел, че възнаграждението при некачествено изпълнение на договора за изработка съгласно чл.265, ал.1, предл.3 ЗЗД следва да се намали със сума различна от разходите, необходими за поправката на некачествено изработеното. Напротив, приел е, че възнаграждението при некачествено изпълнение на сключения между страните договор за изработка на ишлеме от 12.04.2013 г. съгласно чл.265, ал.1, предл.3 ЗЗД следва да се намали със сума, равна на необходимите разходи за поправката на некачествено изработеното. Тъй като обаче некачествено преработените ягоди представлявали 49,1 % от общо доставеното за преработка количество ягоди и тъй като за тези некачествено преработени количества ягоди се е налагало цялостно повтаряне на преработката, съдът е приел, че необходимите разходи за поправката на тези 49,1 % от общо доставените за преработка ягоди са равни на 49, 1 % от уговорената в договора и заплатена цена за преработка на общо преработените ягоди. В случая за преработка на общо доставеното количество суровина по договора от 12.04.2013 г. е уговорено заплащане и е заплатена сумата 45 764,54 лв., поради което съдът е приел, че разходите за новата, повторна обработка на 49,1 % от общо доставените за преработка ягоди възлиза на 49,1 % от сумата 45 764,54 лв., тоест на 22 424,62 лв. Приетото от въззивния съд съответства на закона /чл.265, ал.1, предл.3 ЗЗД/ и на задължителната съдебна практика, включително и на посочените от самия касатор решения на ВКС.
2. Вторият поставен въпрос също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като също не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: никъде в мотивите си въззивният съд не е приел, че решение, в което съдът е направил неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства и неправилно е приел фактическа обстановка, не е необосновано. Поставеният въпрос не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а по същество представлява посочване на основание за неправилност на въззивното решение по чл.281, ал.1, т.3 ГПК /необоснованост на решението/, поради което по него ВКС може да се произнесе само след евентуално допускане на касационното обжалване.
Предвид на гореизложеното и тъй като касаторът не сочи други въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а ВКС няма право служебно да поставя и разглежда такива въпроси, освен ако не се касае за нищожност или недопустимост на решението /в този смисъл приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/, само на това основание касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът е длъжен и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на РЕШЕНИЕ № 4706 от 08.06.2016 г. по гр.д.№ 12388 от 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II ”в” състав в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е потвърдено решение от 27.07.2015 г. по гр.д.№ 1577 от 2014 г. на Софийския районен съд, 24 състав за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.265, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 22 424,62 лв., представляваща намалено поради недостатъци в изпълнението възнаграждение по договор за изработка на ишлеме от 12.04.2013 г., ведно със законната лихва от 14.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА [фирма] със съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, ап.1, чрез адв. Г. А. и адв. Д. Ч. да заплати на [фирма] със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Е. В. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.