ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 109
София, 24.06. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 2138/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2022/27.02.2019 г. на Д. С. Д., чрез адв. Е. Ч., срещу определение № 9 от 08.01.2019 г. /поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 15/14.01.2019 г./ по гр. д. № 4693/2018 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателката за отмяна на влязло в сила решение № 474/07.12.2016 г. по в. гр. д. № 726/2016 г. на Русенския окръжен съд.
Иска се отмяна на обжалваното определение с довод, че решението, чиято отмяна е поискана, е постановено при непълнота на доказателствения материал, която се е разкрила след влизането му в сила по повод действията на ЧСИ по изпълнение на решението, когато станало ясно, че страната не владее имота, а и никога не го е владяла, поради което и самото изпълнение не могло да се състои и което именно е изтъкнато като ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като ненавеждането му в приключилия процес не се дължало на небрежността на страната или на допуснато от съда процесуално нарушение.
От ответниците по жалбата не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на Върховния касационен съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави молбата за отмяна без разглеждане, в обжалваното определение съставът на ВКС, IІ-ро г. о., се е позовал на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, след като е приел, че изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна, в т. ч. наведеното по т. 1 – нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Приел още, че изложеното в молбата по съществото си са оплаквания за неправилност на въззивното решение и са могли да бъдат релевирани по пътя на истанционния контрол.
Изводите в обжалваното определение за излагане на ненадлежни фактически твърдения в молбата за отмяна се споделят от настоящия състав на ВКС.
В молбата за отмяна, а и в уточнението към нея в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, молителката твърди, че никога не е владяла процесния по приключилото дело имот, не го владее и понастоящем, като същото е видно от действията на ЧСИ В. Н., в чието присъствие, както и на още петима свидетели, на 11.09.2018 г. изнесла всички свои вещи от имота. Като правно основание за допускане на отмяната се сочи чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно изнасянето на вещите от имота в рамките на принудителното изпълнение на решението, чиято отмяна е поискана, се сочи като ново обстоятелство.
Предвид логиката на молбата за отмяна, страната се опитва да релевира във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като ново обстоятелство доказателствен факт /доказателствен спрямо главния правнорелевантен за приключилото с влязло в сила решение дело по иск по чл. 108 вр. чл. 56 ЗС факт, че не владее имота/, но който се е осъществил след приключване на съдебното дирене, след което решението, чиято отмяна е поискана, е влязло в сила. Осъществилите се след приключване на съдебното дирене факти обаче не се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението и не се вземат предвид от съда, пред който делото е висящо, тъй като осъществяването им в действителността тепърва предстои към момента на формиране на силата на пресъдено нещо. Това са бъдещи факти, а не нови обстоятелства /обстоятелства, съществували към момента на приключване на съдебното дирене, но ненаведени в процеса/ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, ако те бъдат изложени в молба за отмяна, се квалифицират от съда като ненадлежни твърдения – твърдения, некорелиращи с фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна се явява недопустима с оглед на посоченото основание. Когато тези фактически твърдения не корелират с нито един и от останалите фактически състави на уредените изчерпателно в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания за отмяна, молбата за отмяна се явява недопустима с оглед на всички възможни основания и се оставя без разглеждане, както е в настоящия случай.
В посочения смисъл са както мотивите, така и диспозитивът на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно който молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9 от 08.01.2019 г. /поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 15/14.01.2019 г./ по гр. д. № 4693/2018 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: