2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 588/2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. В. А., К. С. К., И. С. И., Ж. И. Ж., Г. П. Г. / П./, Г. А. Д., Т. С. Р., Х. Р. Х., Д. В. Д., Х. П. Т., И. С. И., М. Д. А., М. Н. А., Д. Н. А., всички със съдебен адрес[населено място] против въззивното определение на В. окръжен съд № 278 от 11.06.2009 год., по в.гр.д.№ 20094100500476/2009 год., с което е отменено определението на същия съд по горепосоченото в.гр.д. от 04.06.2009 год. за даване ход по същество, обезсилено е постановеното от В. районен съд първоинстанционно решение № 1181/ 08.02.2007год., по гр.д.№ 1585 / 2005 год. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон- чл.637, ал.3, т.1 ТЗ и чл.739 ТЗ и на същественото процесуално правило на чл.2 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на В. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по- нататъшното развитие на производството по делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая обжалването пред ВКС е допустимо без проверка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол- арг. от чл.274, ал.3 ГПК .
Разгледана по същество, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
За да постанови обжалваното определние съставът на В. окръжен съд е приел, че в хода на съдебното производство по делото, след връщането му за ново разглеждане с отменително решение на ВКС, ТК № 76/15.05.2009 год., по т.д.№ 770 / 2008 год. е установено служебно от решаващия съд , че с решение от 12. 07. 2007 год., по т. д. № 29/2003 год., т.е., следващо исковата молба на настоящите частни жалбоподатил в качество им на ищци, същият окръжен съд е обявил неплатежоспособността на длъжника [фирма], открил е производство по несъстоятелност и е назначил временни синдици.
Следователно, според изложеното в съобразителната част на обжалавния съдебен акт, с публикуване на така постановеното решение в ДВ бр. 63/03.08.2007 год., имперетивно разпореденото от закона – чл. 637, ал.1 ТЗ спиране на всички съдебни производства по имуществени граждански и съдебни дела, каквото е и разглежданото е настъпило “екс леге” на 06.08.2007 год., като за произтичащите от същото правни последици за страните е ирелевантно дали този факт е надлежно обективиран в съдебен акт на решаващия съд, респ. отбелязан в издаденото на ищците, настоящи частни жалбоподатели, удостоверение за аткуално състояние на ответника.
Възприетото от въззивния съд разрешение на въпроса за настъпилото по право спиране в хипотезата на чл. 637, ал.1 ТЗ и при отсъствие на констатиращ същото съдебен акт е аргументирано допълнително и с обективното движение на делото към този момент в различните съдебни инстанции, възпрепятстващи преценката на решаващия съд относно осъществяване на предвидения от закона факт.
Счетено е в тази вр., че при съдадения от законодателя специален ред за предявяване, оспорване и доказване съществуването, съотв. несъществуването на кредиторовите вземания в производството по несъстоятелност, безспорното пропускане на установените в чл.685, ал.1 ТЗ срокове от страна на ищците преклудира възможността те да бъдат предявени по исков ред, тъй като по силата на чл.739, ал.1 ТЗ се погасява самото вземане на последните, в качеството им на кредитори.
Определението е неправилно.
Вярно е, че съгласно императивното правило на чл.637, ал.1 ТЗ с откриването на производство по несъстоятелност по силата на самия закон се спират съдебните спорове по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника.
Така спряното исково производство подлежи на прекратяване или на възобновяване по реда на чл. 637, ал. 2 или ал. 3 ТЗ според това дали вземането, предмет на самостоятелно предявения срещу несъстоятелния длъжник иск е прието в производството по несъстоятелност по реда на чл.693 ТЗ или не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък, респ. налице са подадени възражения срещу приетото вземане, като в служебно задължение на решаващия делото по възникналия преди обявяване на ответника в несъстоятелност имуществен правен спор съд е да прекрати, съответно да възобнови спряното производство, след проверка на факта относно включване на вземането в списъка на приетите вземания, както и относно идентичността му по основани и размер на заявените по спряното дело претенции на кредиторите.
Следователно, както изрично е прието и в определение № 57/ 13. 02. 2009 год., по ч.т.д.№ 48/2009 год. на І-во т.о. на ВКС, застъпеното становище в което по разглеждания правен въпрос се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав, доколкото нормата на 739, ал.1ТЗ, регламентира единствено погасяване на непредявените в производството по несъстоятелност вземания, то тя е неотносима към реда за спиране, прекратяване или възобновяване на спрените по реда на чл. 637, ал.1 ТЗ граждански и търговски дела по имуществени спорове с несъстоятелния длъжник, предхождащи обявяването му в несъстоятелност.
Или обстоятелството, че законовото правило на чл.739, ал.1 ТЗ установява само последиците, настъпването на които законодателят е обвързал с приключване на производството по несъстоятелност, но не и със срока по чл.685, ал.1 ТЗ за предявяване на кредиторите вземания, обосновава правен извод, че при отсъствието на прието вземане по см. на чл.693 ТЗ или прието, но оспорено вземане, спорът относно съществуването на същото следва да се разреши от гражданския съд – арг. от чл.637, ал.2 ТЗ .
В този смисъл изложеното позволява да се обобщи, че евентуалното погасяване на вземането по чл.739, ал.1 ТЗ би могло да бъде зачетено, но само, ако произнасянето на съда по имуществения спор е последващ спрямо приключване на производството по несъстоятелност, каквито данни по делото отсъстват.
Водим от тези съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло определението на В. окръжен съд № 278 от 11. 06.2009 год., постановено по в.гр.д.№ 20094100500476 / 2009 год., по описа на с.с..
ВРЪЩА делото на В. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: