О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 27.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 726/2012г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2421 от 06.04.2012 г. по гр.д. № 14163/2011 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд от 01.07.2011 г. по гр.д. № 6038/2000 г. и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 292 ГПК/ отм./ в дял на К. Д. Г. е поставен недвижим имот – жилище, находящо се на първия етаж, с площ около 84.81 кв.м, състоящо се от дневна, две спални, столова с кухня, тоалетна, баня, килер и входно антре, заедно с избено помещение от 14.82 кв.м откъм [улица], заедно с 1/2 ид. част от общите части на двуетажната сграда в [населено място],[жк], [улица], построена в УПИ І- 656 от кв. 50-а по регула.ционния план на [населено място], м. ”К.”, целият от 930 кв.м, с пазарна цена на този дял 62 454 лв., а на М. И. С. и В. Х. С. е поставен в общ дял в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот – жилище на втория етаж с площ около 85.41 кв.м, състоящо се от дневна, спалня, столова, кухненски бокс, санитарен възел, лоджия и входно антре откъм стълбището, заедно с избено помещение от 7.14 кв.м откъм дъното на дворното място, заедно с ? ид. част от общите части на описаната по- горе сграда, с пазарна цена на този дял 79 048 лв. За уравнение на дяловете М. С. и В. С. са осъдени да заплатят на К. Г. сумата 16 594 лв.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. А. Д. като пълномощник на К. Д. Г.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: съставляват ли двете жилища в сградата годни самостоятелни обекти на правото на собственост, към кой момент следва да се извърши тази преценка и кои са критериите при отговора на този въпрос; кога се налага изработването на инвестиционен проект по чл. 203 ЗУТ за разделяне на сградата на два или повече самостоятелни дяла при делба на етажна собственост. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от адв. Н. Т. като пълномощник на М. и В. С. в частта, с която са определени пазарните цени на двата дяла и жалбоподателите са осъдени да заплатят суми за уравнение на дела на другата съделителка. Поддържат, че при оценяване на двата дяла въззивният съд е включил и обекти, чиято делба не е била допусната / сутерен и таван/, както и че определената цена на недвижимия имот е произволна и не се базира на заключението на вещото лице. Поддържат, че допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения обосновават основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид :
С влязло в сила решение от 14.04.2004 г. по гр.д. № 6038/2000 г. на Софийски районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба между К. Д. Г., М. И. С. и В. Х. С. на недвижим имот: двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица], построена в парцел І – 656 от кв. 50-а по регулационния план на [населено място], целият с площ 930 кв.м, състояща се от : първи етаж- дневна, две спални, столова с кухня, баня- клозет, килер и входно антре; втори етаж – от дневна, спалня, столова, кухненски бокс, санитарен възел, лоджия и входно антре, заедно с два броя мазета и общо подпокривно пространство, при квоти: ? ид. част за К. Г. и ? ид. част в съпружеска имуществена общност за В. и М. С.. Установено е било по делото, че процесната сграда е построена на два етапа. Строителството на първия етап е било въз основа на одобрен архитектурен проект и позволителен билет от 1961 г., като сградата се е състояла от първи етаж – дневна, две спални, кухня, баня- клозет, килер, входно антре, самостоятелен вход откъм двора и стълбищна клетка, водеща до избите и до втория етаж, и втори етаж от три спални, санитарен възел и дрешник, като част от този етаж е бил със скосени тавани. Първият и вторият етаж не са били обособени и са представлявали един жилищен обект. Вторият етап в строежа е извършен въз основа на одобрен архитектурен проект от 1970 г., предвиждащ надстрояване на сградата с половин етаж и преустройство с разделяне на първия и втория етаж. Установено е, че при строителството не е бил спазен архитектурния проект, тъй като не е предвиден вход за първия етаж от стълбищната клетка. Изпълнени са вити стъпала, които не позволяват отварянето на врата.
Във втората фаза на делбата е бил одобрен инвестиционен проект за разделяне на двуетажната сграда, предвиждащ изграждането по северозападната й фасада на външна стълбищна клетка за осъществяване на достъп до втория етаж и подпокривното пространство; направа на отвор на втория етаж и монтиране на дограма- врата за осигуряване на достъп откъм външната стълбищна клетка; изграждане на нова преградна стена в кухнята на втория етаж, като по този начин се оформя антре, което ще обслужва банята и тоалетната; събаряне на част от зид в банята и тоалетната и оформяне на отвор, който служи за врата към антрето, чрез което се достига до външната стълбищна клетка; направа на отвор на подпокривното пространство и монтиране на врата за осигуряване на достъп до външната стълбищна клетка; реализиране на нова преградна стена в подпокривното пространство. Проектът предвижда запазване на съществуващата стълбищна клетка, която ще обслужва само първия етаж, двете помещения в сутерена и тавана.
По делото е било установено, че първия и втория етаж от сградата са били обособени като самостоятелни жилища, отговяращи на изискванията на ЗУТ. Достъпът до първия етаж е осигурен от западната страна на имота, а за втория етаж- от стълбищната клетка, която осигурява и достъп до мазетата и подпокривното пространство.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че жилищата представляват самостоятелни обекти на собственост и следва да бъдат разпределени между съделителите така, както са обособени фактически, без да се внасят изменения в архитектурните проекти. Посочил е, че изготвянето на инвестиционен проект по чл. 203 ЗУТ е необходим само когато обособяването на новите жилища е свързано с изменение на архитектурния проект и е недопустимо изготвяне на такъв проект само за да се преодолеят последиците или да се узаконят отклоненията в одобрения архитектурен проект, по който е била построена сградата. На следващо място е посочил, че одобреният инвестиционен проект не отговаря на изискванията на чл. 203, ал.1 ЗУТ, тъй като не предвижда вътрешни преустройства, а пристрояване на съществуващата сграда, за каквото липсва необходимост, тъй като и сега съществува нормален достъп до двете жилища.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от жалбоподателката К. Г. правни въпроси.
В решение № 1054 от 07.12.1998 г. по гр.д. № 411/98 г. на ВКС, І г.о., е прието, че делба на сграда се допуска според фактическото положение към момента на постановяване на решението по чл. 282 ГПК/ отм./, а не според предвижданията в архитектурния проект. Ако тя е построена в отклонение от архитектурния проект, съдът се произнася по поделяемостта й според архитектурното и строителното положение към момента на извършване на делбата. В това решение е разгледана хипотеза, при която по архитектурен проект е било предвидено изграждане на двуфамилна сграда, която в действителност е била построена като еднофамилна.
В решение № 368 от 17.01.2011 г. по гр.д. № 851/09 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато етажите са изградени по начин за самостоятелно ползване в рамките на съществуваща етажна собственост, без необходимост от преустройство, тогава инвестиционен проект по чл. 203 ЗУТ не е необходим.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната съдебна практика, а напротив – изцяло е съобразено с нея. При разрешаване на въпроса за поделяемостта на допусната до делба жилищна сграда въззивният съд е изхождал от създаденото в нея фактическо състояние към момента на постановяване на решението и е направил обоснован извод, че със завършване на втория етап от строителството на сградата всеки от двата етажа е бил обособен в самостоятелно жилище, отговарящо на изискванията на чл. 40 ЗУТ, поради което не се налага извършването на предвидените с инвестиционния проект пристрояване и преустройства. Правилно е преценено, че влошените отношения между съделителите и създадените пречки за свободен достъп до тавана и мазетата през съществуващата вътрешна стълбищна клетка, не са основание за изменение на архитектурния проект.
Предвид наличието на трайно установена, в това число и задържителна съдебна практика по поставените от жалбоподателката К. Г. правни въпроси, не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не се твърди тази практика да е неправилна и да се нуждае от изменение или осъвременяване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по подадената от М. и В. С. касационна жалба. Макар формално да се позовават на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, касаторите не са посочили конкретно кои са правните въпроси, по които се търси произнасянето на ВКС. В касационната жалба са наведени единствено доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствени правила и за необоснованост на решението, които не могат да бъдат преценявани в настоящото производство, чийто предмет е ограничен единствено до проверка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича този въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2421 от 06.04.2012 г. по гр.д. № 14163/2011 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: