2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 28.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 521 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. В. С. и В. Г. В. – двамата с адрес за призоваване в [населено място], чрез процесуалния им представител адв. В. И., против въззивното решение № 34, постановено по в.гр.д. № 15 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г., с което е потвърдено решение № 1979, постановено по гр.д. № 5328 по описа на районния съд в гр. Русе за 2011 г. за обявяване за недействителен по отношение на М. А. И., със съдебен адрес в [населено място], на договор за дарение, по силата на който З. В. и Г. Т. са дарили на В. Г. В. недвижим имот.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение, не могат да бъдат предмет на отменителния иск, тъй като съществуват права на длъжника, които са несеквестируеми; разпореждането с такива права не уврежда кредитора, защото върху тях не може да се насочи принудително изпълнение; алтернативно, правото по чл. 135 ЗЗД по същността си е вид обезпечение спрямо длъжника, а с имущество в режим на съпружеска имуществена общност е недопустимо обезпечаване на дълг на единия от съпрузите, който не е за задоволяване на нуждите на семейството, и, следователно, за недействителни могат да се обявят само действията на длъжника, които увреждат кредитора, но не и тези на лица, които не са длъжници, както на съпруга на длъжника; паричното задължение произтича от издаден му от касаторката запис на заповед, който не е породил солидарно задължение за нея и съпруга й, дарители по процесната сделка са двамата съпрузи, а с имущество съпружеска имуществена общност не може да се обезпечава дълг на единия съпруг, който не е за задоволяване нуждите на семейството, а ищецът не е кредитор на съпруга – недлъжник. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за обявяване недействителност на договор за дарение на недвижим имот, който е в режим на съпружеска имуществена общност, заради неизпълнено лично парично задължение на единия съпруг; обжалваното решение е постановено при противоречива практика. Представят се решение на ВС, две решения на ВКС по отменения ГПК и две решения на ВКС, постановени по чл. 290 и сл. ГПК.
Ответникът М. А. И. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд приема за несъстоятелно възражението, че искът по чл. 135 ЗЗД е неоснователен поради несеквестируемостта на имота – по изпълнителното дело не е отказана възбрана, а е поискано да се представят доказателства за това, че имотът, върху който е била насочена тя, не е бил единствен на длъжниците, и такива доказателства не се представят, но това не е било и необходимо, защото отчуждителите сами са преценили, че това право не е сред необходимите за оцеляването им; обосновано е прието и, че липсва пречка павловият иск да бъде насочен към имот, който е в режим на съпружеска имуществена общност, като практиката на ВКС сочи, че когато се уважава иск за такъв имот, за недействителна следва да се обяви цялата сделка.
К. съд приема, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
От изложението на основанията за допускане на касационното обжалване може да се приеме, че е поставен материалноправният въпрос може ли павловият иск да се насочи към имот, който е в режим на съпружеска имуществена общност, ако задължението спрямо кредитора е поето от единия от съпрузите. К. твърдят, че са постановени съдебни решения, според които такава претенция може да бъде насочена срещу подобен имот, но са постановени и други, според които не могат да са предмет на отменителния иск разпореждания на длъжника с права, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение, както и ако дългът е личен, то обезпечението на задължението му се покрива само от ? идеална част от общото имущество на съпрузите, поради което и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането и на другия съпруг. По първата част на посочените съображения касаторът не е поставил правен въпрос съобразно критериите, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, а и съдебната практика по подобен проблем вече е уеднаквена с постановяването на решение № 357 по гр.д. № 100/2010 г., ІV г.о. (неправилно посочено в информационната система А. като номер на решение 170), в което ВКС приема, че когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, поради което няма логически основания да се счита, че по отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл. 135 ЗЗД. С това решение, представено от касаторите, е преодоляно противоречивото разрешаване на правния проблем в съдебната практика, поради което, и съобразно възприетото в същия смисъл разрешение от въззивния съд, няма основание за допускане на касационното обжалване.
По поставения правен въпрос също не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Това е така, защото в цитираното от касаторите задължително тълкуване, дадено от ВКС в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК в решение № 566 по гр.д. № 1473/2009 г., ІV г.о., се приема, че, ако дългът е личен на единия съпруг, то обезпечението на задълженията му се покрива само от Ѕ идеална част от общото имущество на съпрузите, поради което и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането и на другия съпруг. В обжалваното съдебно решение въззивният съд приема, че липсва пречка павловият иск да бъде насочен към имот, който е в режим на съпружеска имуществена общност, и за недействителна следва да се обяви цялата сделка. Следователно, в случая съдът не е посочил, че при лично задължение на единия от съпрузите тази хипотеза е приложима, макар именно това е било поддържаното възражение от касаторите срещу иска. Ето защо е било необходимо касационният съд да бъде сезиран с процесуалноправен въпрос по задължението на въззивния съд да даде отговор на всички посочени доводи във въззивната жалба, но липсата на такъв препятства допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 34, постановено по в.гр.д. № 15 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: