3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
С., 28.01.2014 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 4465/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. М. от [населено място], Италия против определение № 2140 от 27.09.2013 г. по ч.гр.дело №3262/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба- С. Община е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил, че са налице основания на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.Поставил е въпроса – „ Удостоверяват ли поканата за свикване на общо събрание на акционерите и протокола от провеждането на общо събрание на акционерите качеството на акционер и към кой момент следва да е доказано качеството акционер и следователно активна процесуалноправна легитимация за предявяване на молба по чл.536 от ГПК”. Касаторът е посочил, че приетото от въззивния съд за наличие на процесуална легитимация на молителя по чл.536 ГПК е неправилно, разгледал е подробно приетото с решение №656/08г. на ВКС, ІІ т.о., от което е направил извод, че като не го е съобразил САС бил постановил недопустим съдебен акт. Страната е развила разбирането си по поставените въпроси и е подкрепила своето разбиране с решение на Пловдивски апелативен съд, което е приложила. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на нормата и е направил оплакване за неправилност на извода на въззивния съд за това, че искането за спиране е направено от надлежно легитимирано лице. Други доводи не са развити.
В изложението е развито оплакване, което касаторът е разгледал веднъж като неправилност на изводите на съда, веднъж като обосноваващо недопустимост на определението, поради липса на активна процесуалноправна легитимация на заявителя по чл.536 ГПК, като изрично не са разграничени възможните хипотези, нито са съобразени различните им правни последици, а именно – не е посочено дали се развива довод за недопустимост или довод по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съобразно дадената правна квалификация. Ако е налице първата хипотеза се касае за недопустимост на съдебния акт,която се разглежда служебно, а наличието й е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. В случая такова основание не е налице, доколкото качеството акционер на С. община е установено в производството, както е мотивирал и въззивния съд, а и регистрите / в това число и С., от който към настоящата отговор е представено извлечение / са публични. Още повече, че касатора не е поддържал, нито поддържа, че С. община не е акционер в дружеството, т.е. не поддържа обстоятелство, което би довело до недопустимост на произнасянето, а само твърди, че не е било извършено пълно и главно доказване на това обстоятелство, което е изцяло относимо към правилността на акта, която не е предмет на настоящето производство, доколкото няма относимост към основанията за допускане на касационно обжалване. Твърденията на касатора са насочени към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е поставял въпроси и е поддържал противоречие с практика на ВКС, от която е обсъдил части, обективиращи общи мотиви за това, че по иска по чл.74 ТЗ активната процесуалноправна легитимация се явява абсолютна процесуалноправна предпоставка / което всъщност е относимо към всеки правен спор/. Доколкото в разглеждания случай, съдът не е приел нещо различно и въобще не е коментирал, а това е и извън предмета на разглеждане процесуалноправната легитимация на иск по чл.74 ТЗ, то не е налице и противоречие, въпреки, че доводите в тази насока са ирелевантни към соченото основание, тъй като страната не е обосновавала противоречиво разрешаване на правен въпрос, а е поддържала неправилност на процедирането на съда/ така определено и от нея/, което е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК, тъй като съставлява оплакване по чл.281 ГПК, което се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Дори и да се приеме обаче, че така формулираните въпроси установяват наличие на общо основание, то касаторът, както вече бе посочено не обосновава предпоставките на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, към която соченото съдебно решение на ВКС, поради това, че не е постановено по чл.290 ГПК е неотносимо, тъй като е включено в предметния обхват на актовете обсъждани във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което също не е налице.Извън това, че ВКС не е разглеждал поставените от касатора въпроси, а е формирал практика по въпроси свързани с активна легитимация по иск с правно основание чл.74 ТЗ, т.е. относими към исково, а не към охранително производство, то и сравняваните съдебни актове са постановени в различни производства, разглеждат различни хипотези, при различна фактическа обстановка и съответно различни правни изводи, поради което се налага извод, че страната не е обосновала валиден довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2. Решението на П. не обективира практика, тъй като касаторът не е установил влизането му в сила- арг. т.2 и 3 ТР ОСГТК на ВС на РБ №1 /09г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед тази очертана със задължителна практика/ т.4 ТР ОСГТК №1/09г./ дефинитивност страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито разглеждане на становището на страната относно значимостта на поставените от нея въпроси, в контекста на оплакванията й за неправилност на акта на въззивния съд / които нямат относимост и към чл.280, ал.1 ГПК/, нито отговорът на тези въпроси .
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 2140 от 27.09.2013 г. по ч.гр.дело №3262/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: