О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр.София, 28.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6958/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на К. И. Б., към която се е присъединила Т. Ц. Б., срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1425 от 10.07.2013 г. по гр.д.№ 1428/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Софийски градски съд от 19.03.2009 г. по гр.д.№ 792/ 2007 г. и по този начин, са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Д. Х. Н. и С. Д. К. – Н. искове за обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № **, т.*, н.д.№ 51/ 2004 г. на нотариус Е. Е. на 27.04.2004 г., с който М. Б., в качеството си на синдик на [фирма] (в несъстоятелност), продава на Д. Х. Н. дворно място от 952 кв.м., съставляващо парцел ***-*** от кв.17 по плана на [населено място], в.з.С. – Д., заедно с построената в имота вилна сграда, за сумата 50 000 лв, както и за прогласяване на нищожността на нотариалния акт, обективиращ сделката.
Като основание за допускане на касационното обжалване са релевирани процесуалноправните въпроси синдикът или съдът по несъстоятелността се явява легитимиран, при извършване на продажба с пряко договаряне по реда на чл.718 ТЗ, да възложи на купувач имуществено право от масата на несъстоятелността; и има ли задължителна сила за синдика в производството по несъстоятелност определение на съд, който не е такъв по несъстоятелността, за спиране на организирана по реда на чл.717 ТЗ публична продан. Според жалбоподателите първият от релевираните въпроси има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а вторият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 87/ 2011 г.).
Ответните страни не вземат становище по жалбата.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд, след като обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приел за установено, че през 1993 г. ищецът К. Б. придобил чрез дарение от родителите си правото на собственост върху процесния недвижим имот. Същият бил ипотекиран като обезпечение за получен от [фирма] заем от [фирма]. През 2001 г. банката поискала обявяване на едноличния търговец в несъстоятелност поради необслужване на получените кредити, като искането било уважено. За синдик на търговеца бил определен М. Б., който предприел действия по осребряване на имуществените му права, включително насрочил публична продан на ипотекирания имот. С определение от 16.01.2004 г. съд, различен от този по несъстоятелността, наредил спиране на проданта, а на 22.01.2004 г. синдикът съставил протокол в който удостоверил, че не са се явили купувачи за имота. От съда по несъстоятелността синдикът поискал разрешение за извършване на продажбата чрез пряко договаряне и такова било дадено с определение от 09.02.2004 г. След проведени преговори с ответника Д. Н., на 27.04.2004 г. синдикът му прехвърлил чрез продажба с нотариален акт процесния имот за цена 50 000 лв. При тази фактическа обстановка съдът извел от правна страна, че продажбата е извършена законно, тъй като за имота не са се явили купувачи за насрочената продан и синдикът е получил разрешение от съда по несъстоятелността да я продаде чрез пряко договаряне. Обстоятелството, че проданта е спряна от друг съд (различен от този по несъстоятелността), инстанцията по същество счела без значение. Прието е, че за производството по несъстоятелност има специална уредба и е недопустимо извършваните в нейния ход продажби да бъдат оспорвани по реда на чл.332 ГПК (отм.). Освен това съдът посочил, че нотариалният акт, с който продажбата е осъществена, отговаря на изискванията на закона и не страда от пороци, водещи до нищожността му. Прието е също, че имотът е бил лична собственост на длъжника, а не съпружеска общност на двамата касатори, както и че не се е явявал тяхно семейно жилище. За ирелевантно е счетено обстоятелство дали продажната цена е платена и кому, тъй като това касае отговорността на синдика, а няма отношение към действителността на сключената от него сделка.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените от касаторите процесуалноправни въпроси обуславят въззивното решение, но нямат претендираното значение по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Въпросът кой се явява легитимиран, при извършване на продажба с пряко договаряне по реда на чл.718 ТЗ, да възложи на купувач имуществено право от масата на несъстоятелността (синдикът или съдът по несъстоятелността), няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение биха имали въпроси, разглеждането на които би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и за създаването или осъвремяването на съдебна практика при непълни, неясни или противоречиви закони. Тези предпоставки не са налице, защото законът урежда въпроса ясно и изрично и практиката го разрешава еднозначно, съобразно тази уредба. Съгласно чл.718 ал.5 ТЗ, при продажба чрез пряко договаряне на вещи от масата на несъстоятелността, продавач по договора е синдикът, поради което в тази хипотеза съдът по несъстоятелността е легитимиран само да даде разрешение за продажбата, но не и да възложи на купувача продадената вещ. Въззивното решение е съобразено с установената практика и не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускането му до касационен контрол по този въпрос.
Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът има ли задължителна сила за синдика в производството по несъстоятелност съдебно определение за спиране на организирана по реда на чл.717 и сл. ТЗ публична продан не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Решение на ВКС, І г.о., № 281/ 14.07.2011 г. по гр.д.№ 87/ 2011 г., на което касаторите се позовават, не разрешава този въпрос. С него се дава задължително тълкуване за това, следва ли да се зачете в производството по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ влязло в сила решение, с което е установено правоприемство между ищеца и негов праводател, ако ответникът не заявява претенции за правоприемство от същия праводател. Касае се за въпрос, който е различен от поставеният от касаторите, поради което не може да бъде изведено противоречие между правните изводи на инстанцията по същество в обжалваното решение и тези, обективирани в приложеното към жалбата решение на ВКС. По същество обжалваното решение е съобразено с установената практика, според която при дадено от съда разрешение, предходни нарушения на процедурата при продажбата чрез пряко договаряне на вещи от масата на несъстоятелността, няма отношение към действителността на сключените от синдика договори. Евентуалното наличие на такива нарушения би било от значение за ангажиране на гражданската отговорност на синдика да обезщети причинените вреди, но не влече нищожност на сключените от него сделки.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на обжалвания въззивен акт до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1425 от 10.07.2013 г. по гр.д.№ 1428/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: