О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 05.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1263 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. М. М. против определение № 7 от 04.01.2013г. по ч. гр.д.№ 921/2012г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено определение № 1041/02.11.2012г. по гр.д.№ 861/2012г. на РС-Свиленград в частта, с която е прекратено производството по искането за прогласяване за нищожна заповедта на директора на Агенция „М.” за утвърждаване на щатното разписание на Митница С. и в тази част делото е изпратено по подсъдност на Административния съд.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като въпросът за действителността на заповедта за одобряване на щатното разписание има преюдициално значение за законността на уволнението и следва да се разгледа от съда, който разглежда исковете по чл. 344, ал.1, т. 1,2 и 3 КТ.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: Следва ли гражданският съд, който е сезиран с иск за законосъобразността на уволнението да се произнесе и по законосъобразността на заповедта за одобряване на щатното разписание, послужила за основание за прекратяване на трудовия договор и може ли да препраща делото в тази част за произнасяне от Административния съд, следва ли да се спре гражданското производство или съдът по трудовия спор следва да разгледа и законосъобразността на заповедта за одобряване на щатното разписание на основание чл. 17 ГПК. По тези въпроси се твърди основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че до колкото се иска произнасяне с отделен диспозитив по изрично формулиран петитум за нищожност на административен акт, компетентен да се произнесе е Административния съд, съгл. чл. 128 АПК, а чл. 17 ГПК касае само косвен съдебен контрол на административен акт, имащ преюдициално значение за разрешаване на правния спор. Прието е, че заповедта за одобряване на щатно разписание не е административен акт, а е частноправен акт, законосъобразността на който следва да се преценява при решаване на въпроса за законосъобразността на уволнението.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Поставените въпроси са относими към спора. Въззивната инстанция обаче ги е разрешила съобразно утвърдената съдебна практика, според която заповедта за одобряване на щатното разписание действително не е административен акт, защото не е постановена от административен орган в изпълнение на властнически функции. Съдът може да извършва единствено контрол за законосъобразност на този частно правен акт при преценка законосъобразността на уволнението с оглед компетентността на органа, който го издава – предметна и йерархическа. Недопустим е съдебен контрол за целесъобразност по отношение на преценката на работодателя за изискванията за заемане на определена длъжност и организацията на работата. В този смисъл са Р № 734/11.01.2011г. гр.д.№ 449/2010г. ІІІ гр.о., Р № 21/06.02.2012г. по гр.д.№ 737/2011г. ІІІ гр.о. и Р № 507/08.07.2010г. по гр.д.№ 978/2009г. ІV гр.о./
Няма противоречие в съдебната практика относно това, че е недопустим отделен иск за прогласяване нищожност на административен акт, а и заповедта за одобряване на щатното разписание не е такъв акт, поради което правилно е прекратено производството по отношение на това искане. Неправилно е изпратено в тази част производството пред Административния съд, но в тази част определението не може да се контролира от гражданския съд, тъй като не е прекратително. Тъй като заповедта за одобряване на щатното разписание не е административен акт, а акт на работодателя, в настоящото производство е неприложим чл. 17, ал.2 ГПК, поради което няма основание за допускане до касация по последния въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7 от 04.01.2013г. по ч. гр.д.№ 921/2012г. на Окръжен съд-Хасково по частна жалба от Д. М. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: