О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 05.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1615 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на касатора „Ю. България” Е. за изменение на постановеното по делото определение №12 от 08.01.2019 г. в частта му за разноските, чрез намаляване поради прекомерност, на присъдените в полза на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2 000 лв., до сумата от 748.31 лв.
Ответниците по молбата по молбата /и по касационната жалба/ – С. Т. Д. и А. Н. Д. заявяват становище за недопустимостта, евентуално за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното:
Молбата е процесуално допустима.
Подадена е в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице – с определението, чието изменение се иска, молителят е осъден да заплати на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 2 000 лв. и тъй като молителят не претендира присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо да е представил списък на разноските с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл.248 от ГПК.
От друга страна касаторът е направил искането си за намаляване на разноските на ответниците преди произнасянето на ВКС с определение №12 от 08.01.2019 г., още повече че ответниците по касация са направили искането си за присъждането на тези разноски и са представили доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи, от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният би могъл да направи искането за намаляване на разноските и след постановяването в закрито заседание на определението, с което не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Производството по чл.288 от ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Изведеният от касатора в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК правен въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, а правната защита на ответниците в касационното производство се е изразила само в изготвянето на отговор на касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, без явяване в съдебно заседание.
С оглед изложеното присъдените в полза на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв. се явяват прекомерни, с оглед размера на цената на предявения по делото осъдителен иск и произнасянето по три неоценяеми иска, поради което и следва да се намалят до минималния размер, предвиден в чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 1 234.20 лв., като в този смисъл следва да се измени и постановеното по делото определение №12 от 08.01.2019 г. в частта му за разноските.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №12 от 08.01.2019 г. по т.д.№1615/2018 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, като
НАМАЛЯВА присъдените в полза на С. Т. Д. и А. Н. Д. разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС от 2 000 лв. на 1 234.20 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК в останалата й част.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.