O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 07.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 965 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 13771/19.04.2010 година, заявена от И. А. П. от[населено място] , приподписана от адв. М. Г. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 315 от 12. 03. 2010 година постановено по гр.д. Nо 663/2009 година на Варненския окръжен съд.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ по заявените и разгледани четири жалби срещу първоинстанционното решение е 1./ обезсилил решение Nо 3322/ 03. 12. 2008 година на Варненския районен съд в частта по отхвърлените искове на И. П. и К. П. срещу А. Д. И. , действаща като ЕТ”Н.-Е.-А. И. по чл. 108 ЗС и е прекратил исковото производство в тази му част ; 2./ оставил в сила същото решение в частта , с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС на И. П. и К. П. срещу „Б. – Еф- Д. „ООД[населено място] ; 3./ отменил е решението на районния съд в частта , с която е прието по отношение на лицата: С. Й. Ф., В. Т. О. , Л. А. Д. и И. М. М. , че И. П. и К. П. са собственици на процесния недвижим имот- дворно място , находящо се в[населено място] , ул.”Х. А.” Nо 6 с площ от 214 кв.м., по скица 245 кв.м., съставляващо ПИ No 1583 в кв. 47 пo плана на 8-под район на града , ведно със съществуващата фасадна стена от съборена масивна жилищна сграда и досежно разноските и на основание чл. 208 ГПК / отм./ е постановено ново решение, с което исковете са отхвърлени; 4./ отменил решението на първата инстанция, в частта, с което е прието за установено по отношение на [фирма][населено място], че И. П. и К. П. са собственици на процесния недвижим имот, отменил е основание чл. 431 ал.2 ГПК / отмн./ НА Nо 2/ 2004 година и досежно разноските по делото и на основание чл. 208 ГПК /отм./ е постановено ново решение , с което исковете са отхвърлени.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, касаещи зачитане силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение както и за допустимостта на доказателствата и доказателствените средства за установяване действителната воля на страните при упълномощителна сделка, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, с което допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК с довод, че въпросът за обвързващата сила на присъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт е въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а в хипотезата по делото, когато са налице две противоречащи си съдебни решения- това, която се обжалва и Решение по гр.д. Nо 246/2004 година на Варненския районен съд, представено по делото като доказателство, се поддържа и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа и по въпроса за допустимостта на гласни доказателства за установяване действителната воля на упълномощител относно кръга на правомощия, които възлага на упълномощеното лица с довод , че е въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация търговско дружество [фирма][населено място] и физическите лица- С. Ф., В. О., Л. Д. и И. М., с който отговор се поддържа довод, че поради липса на въведени основания за отмяна на решението на въззивния съд , в частта, с която се е произнесъл по исковете срещу физическите лица следва да се приеме, че няма касационна жалба в тази част и решението е в сила, а не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по отношение на [фирма] , тъй като поставеният въпрос за допустимостта на гласните доказателствена е от значение за изхода на спора , но следва да бъде обосновано в насока какво ще се променя в практиката на ВКС и в каква насока ще се уеднаквява съдебната практика.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. предвид данъчната оценка на недвижимия имот от 12 690.20 лв.
За да постанови решението си в прекратителната част , въззивният съд е приел, че между ищците И. и К. П. и [фирма][населено място] е налице влязло в сила решение по спора за собственост на процесния недвижим имот- дворното място, постановено по гр.д. Nо 1889/2005 година на Варненския районен съд, изменено[населено място] Nо 654 от 17.06.2008 година по гр.възз. д. Nо 2215/ 2006 година на Варненския окръжен съд на основание чл. 108 ЗС, на което решение не е допуснато касационното обжалване – Определение Nо 130/ 30.12.2008 година на ВКС-I отд. На ГК , поради което същият спор, за същия недвижим имот, макар и при разменени позиции на страните, не може да бъде пререшаван след като основният спор е дали с сключеният Договор за продажба по НА Nо 121/1994 година е прехвърлена и собствеността на дворното място.
Поставеният с изложението към касационната жалба въпрос за обвързващата сила на присъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт е въпрос обусловил изхода на спора за собственост по иска срещу [фирма][населено място] , е основен въпрос за правната теория и е от изключително от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложението на разпоредбата на ГПК на отменения чл. 224 ГПК/ сега чл. 299 ГПК /, по конкретното дело не налага преразглеждането му в смисъл, различен от този на безпротиворечивото му приложение от съдилищата при установена идентичност на страни, основание и петитум.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по същия въпрос, с оглед на приложеното Решение по гр.д. Nо 246/2004 година на Варненския РС , постановено по заявеният установителен иск за собственост между „[фирма][населено място] и физическите лица Т. Г. и П. Г. и търговското дружество [фирма].
Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин с обжалваното решение и друго влязло в сила решение на съдилищата.В случая не може да се приеме , че е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК тъй като „противоречието”, на което се позовава касаторът не засяга поставения въпрос за задължителността на силата на присъдено нещо между едни и същи страни и недопустимостта да се пререши правния спор между тях по друг начин. Изводите на съда по посоченото дело не могат да бъдат задължителни по см. на чл.224 ГПК/ отм./ за лица , който не са били страни по спора.
За да остави в сила решение на въззивния съд по отхвърлената претенция по чл. 108 ЗС на И. П. и К. П. срещу „Б. – Еф- Д. „ООД[населено място] и да отмени решението на районния съд в частта , с която е прието по отношение на лицата: С. Й. Ф., В. Т. О. , Л. А. Д. и И. М. М. , че И. П. и К. П. са собственици на процесния недвижим имот- дворно място , находящо се в[населено място] , ул.”Х. А.” Nо 6 с площ от 214 кв.м. , по скица 245 кв.м., съставляващо ПИ No 1583 в кв. 47 пo плана на 8-под район на града , ведно със съществуващата фасадна стена от съборена масивна жилищна сграда и както и досежно разноските и на основание чл. 208 ГПК / отм./ и постанови ново решение , с което всичките исковете по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ са отхвърлени, решаващият съд е приел, че издадените пълномощни Nо 2521 и 2522/ 2007 година са упълномощавали надлежно С. Ф. да извърши разпореждане по отношение на процесния недвижим имот.
По поставения въпроса за допустимостта на гласни доказателства за установяване действителната воля на упълномощител относно кръга на правомощия, които възлага на упълномощеното лица, поддържано само с довод , че е този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Само по себе си позоваването в изложението на касатора за наличие на основание за допустимост , без да бъде обосновано защо произнасянето на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона, без да има аргументация в каква насока и как по този начин би се развила съдебната практика , както и аргументация за това , кои са онези обективни причини, налагащи промяна на вече –приетата задължителна съдебна практика , не може да обоснове допустимостта на обжалването на това основание .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 13771/19.04.2010 година, заявена от И. А. П. от[населено място], приподписана от адв. М. Г. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 315 от 12. 03. 2010 година постановено по гр.д. Nо 663/2009 година на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :