О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр.София, 07.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 64 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по жалба на И. М. Р. срещу определение от 25.11.2011г. по гр.д.№812/2011г. на ОС Добрич, с което е потвърдено определение за изпращане на делото за разглеждането му от РС София. Жалбоподателят поддържа, че с определението е даден отговор на процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът – Съюз на архитектите в България, чрез представителя си, в писмено становище поддържа, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, при за установено следното:
Въззивният съд е установил, че с иск по гр.д.№ 3529/2011г. на РС Добрич се иска отмяна на увалнение, извършено със заповед, издадена от председателя на сдружение с нестопанска цел С., [населено място]. Съдът е приел, че къмдатата на издаването й по смисъла на ЗЮЛНЦ работодателят на ищцата не би могъл да има филиали, включително в [населено място], а единствено клонове съгласно нормите на чл.11, ал.2 от ЗЮЛНЦ. Прието е, че доказателства за регистриран на основание чл.18, ал.2 от ЗЮЛНЦ такъв клон в [населено място] не се представят. При тези дънни въззивният съд е възприел изводите на РС Добрич, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.114 ГПК, тъй като мястото на полагане на труд на ищцата е било в [населено място], поради което съдът не е местно компетентен да разгледа делото, а същото следва да се разгледа от РС София.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че частната жалба срещу постановено от въззивният съд определение не следва да бъде разгледана по същество.
За да обоснова допустимост на касационното обжалване пред ВКС жалбоподателката се позовава на основанията визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1,т. 1 и 2 ГПК, но не е изпълнил основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото. Поставеният от жалбоподателя въпрос е за това „може ли да се предяви иск по трудов спор там където ищецът обичайно полага своя труд”. Въззивният съд при постановяване на своето определение не е отрекъл възможността искът да се предяви от работника в мястото, където работника обичайно полага своя труд, но с оглед конкретната преценка на доказателствата по делото е приел, че не е налице хипотезата на чл.114 ГПК. Поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос за приложението на специалната местна подсъдност по чл.114 ГПК не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито жалбоподателя е представил решения на други съдилища, в които същият да е разрешаван противоречиво. Съдът е направил своята преценка за неприложимост на разпоредбата на чл.114 ГПК като е взел предвид доказателствата по делото, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относима към точното приложение на тази правна норма, според която законът дава право на ищеца да определи пред кой съд да предяви иска по трудово дело – дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където той обичайно полага своя труд, но не може да бъде предявен в друг съд по усмотрение на последния. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното опредление на сочените от жалбоподателя основание –чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.11.2011г. по гр.д.№812/2011г. на ОС Добрич по жалба на И. М. Р., на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: