3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 07.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 610/ 2018г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2145/ 06.02.2018 г. на К. И. Б. срещу разпореждане от 05.01.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3645 /2017 г. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 2609 от 04.08.2017 г., с което е потвърдено определение № 2493/02.02.2015 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 6506/2012 г. за прекратяване на производството при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че щом като на страната е била предоставена правна помощ чрез назначаването на служебен защитник, то тя е и освободена от задължението за внасяне на държавна такса. Твърди се още, че ако страната веднъж е била освободена от внасяне на държавна такса във връзка с въззивна частна жалба, то това освобождаване важи за всяко последващо обжалване, на който и да е съдебен акт, съгл. приетото в ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ съдебен акт на апелативен съд, така допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Апелативният съд е върнал частната касационна жалба срещу собственото си определение № 2609 от 04.08.2017 г. с мотива, че в дадения едноседмичен срок, страната не е представила документ за внесена държавна такса.
Относимите за случая обстоятелства са следните:
Недоволен от определение 2493 от 02.02.2015 г. на СГС по гр.д. № 6506/2012 г., с което исковата му молба за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и прогласяване недействителността на извършената публична продан, е върната, К. Б. го обжалва пред САС, който с определение № 2609 от 04.08.2017 г. по ч.гр.д. № 3645 /2017 г го потвърждава. Срещу това определение Б. подава частна касационна жалба вх. № 15094 от 08.09.2017 г., в която моли да бъде освободен изцяло от държавна такса и по подадената искова молба. С разпореждане № 274 от 13.10.2017 г. на Председателя на 4 –то г.о. при ВКС изпратената по компетентност жалба е върната на апелативния съд като нередовна, с указания за събиране на държавна такса. С разпореждане от 20.10.2017 г. апелативният съд я оставя без движение като дава указания на Б. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 15 лв , като при неизпълнение жалбата ще бъде върната. Препис от това разпореждане е връчен лично на страната на 10.11.2017 г., като на 13.11.2017 г. тя подава нова молба за освобождаване от задължението за внасяне на такса по сметката на ВКС, която е оставена без уважение от апелативния състав с определение от 24.11.2017 г. Едва на 05.01.2018 г., след влизане в сила на необжалваното определение по чл. 83, ал.2 ГПК, съдията докладчик при САС връща частната касационна жалба с обжалваното сега разпореждане.
При тези факти, разпореждането на САС се явява законосъобразно. Срокът за изправяне на нередовността по частна касационна жалба вх. № 15094 от 08.09.2017 г., изразяваща се в непредставяне на документ за внесена държавна такса, е изтекъл на 17.11.2017 г., без, в рамките му, такъв документ да е представен.
За разлика от молбата за правна помощ, молбата за освобождаване от такси и разноски по производството не прекъсва срока за обжалване, още по- малко прекъсва срока за изправяне на нередовности. Последният може да бъде продължаван или възстановяван при условията на чл. 63 и чл. 64 ГПК.
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че щом му е предоставена правна помощ, то той е освободен и от заплащане на държавна такса. Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК по освобождаване от такси и разноски по делото и производството по чл. 95 и сл. ГПК по предоставяне на правна помощ, са различни, самостоятелно уредени и независимо развиващи се производства по ГПК, които макар и да имат общност в предпоставките за уважаване, респективно отхвърляне на искането, не се намират в съотношение на обусловеност. Няма законова пречка, ако съдът прецени, че страната не притежава достатъчно средства за адвокатско възнаграждение и уважи искането за служебен защитник, при същото гражданско и имуществено състояние на лицето да прецени, че то може да поеме дължимата се държавна такса по съответното производство без затруднения и неудобства и да не уважи искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК. В случая таксата е минимална, едва 15 лв., докато възнаграждението за адвокат, което се определя на база размера на материалния интерес защитаван чрез иска, е значително.
Не се споделя и доводът, че освобождаването от задължение за внасяне на държавна такса по частна жалба, важи за всяко друго обжалване на съдебни актове по делото, в т.ч. частни жалби. Действително Б. е бил освободен от СГС от внасяне на държана такса по жалбата до САС срещу определението за прекратяване на исковото производство. Страната обаче превратно тълкува записаното в мотивите към т.11 на ТР № 6/ 2012 г. , ОСГТК на ВКС, а именно че когато молбата по чл. 83, ал.2 ГПК е уважена, страната се явява освободена от плащане на такси и разноски по делото, включително и за обжалването, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Посоченото касае освобождаване в рамките на основното исково производство за процеса на развитието му на всички възможни инстанции, или освобождаване в съпътстващо исковото допълнително частно производство, също за всички възможни инстанции. В скучая бидейки освободен от таксата по обжалване на прекратителното определение на СГС в исковото производство, това освобождаване важи до края на производството по обжалване на този акт пред САС като въззивна и пред ВКС като касационна инстанция, но не обхваща страничното допълнително производство каквото е това по обжалване на акт, с който жалба по основното производство е върната. Отделно от това, имущественото и гражданското състояние на страната не е застинала константна величина като приетото в мотивите на ТР, както не отрича възможността на страната веднъж получила отказ по чл. 83, ал. 2 ГПК да подава нова молба при промяна на обстоятелствата, така и не отрича възможността на съда да проверява тези обстоятелства.
Като законосъобразно, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.01.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3645/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: