Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 07.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.02.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3425 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Т. срещу въззивно решение от 09.02.2018 г. по възз. гр. д. № 2824 /2017 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение от 10.08.2017 г., постановено по гр.д. № 529 /2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, с което е извършена съдебна делба на земеделски земи и залесени горски територии, като съдът ги е разпределил по реда на чл.353 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото потвърждава неправилното решение на първоинстанционния съд, с което е уважено искането на трима съделители – Х., Я. и У., но не е уважено искането на жалбоподателя и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещните страни Г. Т. Х. и С. М. Я. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Искат да им бъдат присъдени направените в производството пред ВКС разноски.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за който съгласно чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивното решение е постановено по въззивни жалби на С. Т. Т. и друга съделителка. Въззивният съд се е произнесъл по доводите им, които се свеждат до твърдения за несъответствия на оценките на имотите и е изложил мотиви за тяхната неоснователност: съобразяването им с прието заключение на СТЕ и липса на доводи за процесуални нарушения по приемането му и на доказателствени искания във връзка с оплакванията. Въззивният съд е изложил мотиви за това, че разпределението (на имотите е извършено в съответствие с установения с правилото на чл.69,ал.2,изр.1 от ЗН правило всеки от съделителите да получи припадащата му се част от съсобствеността в натура, невъзможността делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий поради неравенството на дяловете и различието между площта, обема и експертно определената пазарна стойност на имотите и че разпределението по варианта от заключението на вещото лице, според който всеки от съделителите ще получи дела си в натура, като стойността на дела му се доближава в максимална степен до делбената му част и така ще се приложи принципът на равенството между съделителите, изискващ при съставянето на дяловете във всеки дял да се включат по възможност еднакви по количество, по вид и предназначение и приблизително равни по стойност вещи. Съдът е изложил мотиви и за неоснователността на оплакванията, че на съделителите Я., Х. и У. са поставени в дял по-големи по площ или по-подходящи за обработка ниви.
Изложението на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване (л.17, копие на л. 7) , въпреки изричните, ясни, подробни и точни указания на въззивния съд, се изчерпва със следното твърдение (дословно): решението на ПОС е в противоречие със задължителната практика на ВКС, тъй като в първоначалното решение на Първомайския РС не става ясно по какви правила са разпределени нивите на П. М. М..
Настоящият състав приема, че в това твърдение се съдържа общ довод за неправилност на въззивното решение, който се обосновава с порок на първоинстанционното решение, а не с порок на въззивното решение. Не е изведен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и ТР 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС и не се съдържа обосновка на твърдението за противоречие с практиката на ВКС (по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – не са посочени конкретни решения, нито се съдържа обосновка по кой въпрос и в какво се състои противоречие с тях.
Отделно от това твърдението не съответства на установеното за мотивите на въззивния съд, който е обосновал правилността на избора на способ за извършване на делбата и на разпределението на имотите.
Поради изложеното настоящият състав приема извода, че в изложението на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване (л.17, копие на л. 7), въпреки изричните, ясни, подробни и точни указания на въззивния съд не се съдържат основания за допускане на касационно обжалване, каквито са предвидени в чл.280,ал.1 ГПК и ТР 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : не са изведени правни въпроси, за които да се твърди, че са обусловили изводите на въззивния съд по конкретното дело и за които да се твърди, че са разрешени от него при една от предпоставките, посочени в точки 1-ва, 2-ра или 3-та на ал.1 на чл.280 ГПК – в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. България или на съда на Европейския съюз, или за които да е обосновано, съобразно предвиденото в т.4 на посоченото ТР 1 /2010 г., че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От изложеното следва извод, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещните страни Г. Т. Х. и С. М. Я. за присъждане на разноски за процесуално представителство е основателно за сумата 500 (петстотин) лева за всеки един от двамата, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените от всеки един от тях договори за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.02.2018 г. по възз. гр. д. № 2824 /2017 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о..
Осъжда С. Т. Т. да заплати на Г. Т. Х. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда С. Т. Т. да заплати на С. М. Я. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.