О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 521/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. П. Г. П. , упражняващ търговска дейност под фирма ”Л”, с адрес на управление в гр. С. против въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 182 от 01.06.2009 год., постановено по в. ч. гр. д. № 324 /2009 год., с което е отменено като неправилно определение на Русенския окръжен съд № 129 от 27. 02.2009 год., по т.д. № 43/2007 год. за допускане обезпечение на предявения от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ищец иск по чл.74 ТЗ срещу „Б” О. , гр. Р., като в полза на ЮЛ са присъдени и направените от същото деловодни разноски в обезпечителното производство.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал. 3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че разрешеният от въззивната инстанция въпрос на процесуалното право, обусловил решаващите и мотиви и крайния изход от делото – за предпоставките за отмяна на допуснатото обезпечени по чл.402 ГПК, вкл. за момента, до който съществува обезпечителната нужда – до влизане в сила на постановеното решение по обезпечения иск или до осъществяване на неговите законни последици, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана в частното въззивно производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С определението, предмет на подадената от настоящия частен жалбоподател частна касационна жалба е отменен съдебен акт на Русенския окръжен съд, постановен по реда на чл. 389 и сл. ГПК за допускане обезпечение на предявения от Е. П. Г. П. иск, основан на чл.74 ТЗ чрез налагане на няколко вида конкретно посочени и възприети за подходящи да гарантират защита правата на молителя, обезпечителни мерки и е оставено без уважение, като неоснователно това искане на последния.
Следователно, произнасяйки се по законосъобразността на определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение по иска на настоящия частен жалбоподател, въззивната инстанция не е преградила развитието на производството по делото по см. на чл.274, ал.3,т.1 ГПК, а е осъществила предвиденото от законодателя за тази категория съдебни актове двуинстанционно разглеждане, поради което с постановяването му въззивният съдебен акт, по арг. от чл.396 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1,т.2 ГПК, е влязъл в сила и не подлежи на последващ инстанционен контрол пред ВКС.
Доколкото пък целта на обезпечителното производство е не да даде конкретно разрешение на възникналия правен спор, а единствено да гарантира изпълнение на постановеното в исковото производство във вр. със същия решение, то това производство се явява неотносимо към самия предмет на делото, поради което съдебните актове по гл. ХХХІV от действащия ГПК, с които се допуска или се отказва обезпечение не попадат и във визираната от чл.274, ал.3,т.2 ГПК категория определения,„даващи разрешение по същество на други производства”..
Или, както това изрично е възприето и в т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК, приложимо в тази си част и към новата процесуална уредба на обезпечителното производство по действащия ГПК, по определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, касационната инстанция се произнася, само, когато те за първи път са постановени от въззивната инстанция, какъвто несъмнено не е разглежданият случай.
С оглед горното следва да се приеме, че с осъществения от Великотърновския апелативен съд инстанционен контрол над определението на РОС, създаденият с ГПК ред за обжалване на съдебните актове, постановени в обезпечителното производство е изчерпан и поради отсъствие право на жалба за настоящия частен жалбоподател – положителна абсолютна процесуална предпоставка, подадената от последния частна касационна жалба е процесуално недопустима.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Е. П. Г. П. , упражняващ търговска дейност под фирма ”Л”, гр. С. против въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 182 от 01.06.2009 год., по в. ч. гр. д. № 324 /2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: