О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 09.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 298 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 1721 / 29.08.2014г. по ч. гр. дело № 955/2014г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 838 от 17.06.2014г. по гр.д. № 298/ 2011г. на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, с която е възобновено производството по гр.д. № 298 / 2011г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като частното въззивно производство е прекратено в тази част.
Частният жалбоподател сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционното производство не може да бъде възобновено след изтичане на преклузивния срок по чл. 231, ал.1 ГПК, тъй като прекратяването на производството настъпва по силата на закона. Излагат се съображения, че въззивният съд правилно е отменил определението, с което е допусната от първоинстанционния съд поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението за спиране на производството, чре4з посочване на правно основание за това чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вместо чл.229, ал.1, т.1 ГПК, поради което, на основание чл.278, ал.2 ГПК, въззивният съд е следвало сам да разреши въпроса по жалбата. С оставянето без разглеждане на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за възобновяване на производството по делото, не е отчетена връзката му с установеното действително правно основание за спиране на производството – по взаимно съгласие, което води до противоречие на двете определения, тъй като производството по делото се възобновява след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл.231, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба, [фирма], депозира отговор, в който излага подробни съображение за неоснователност на жалбата, като иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Апелативен съд – Пловдив е остави без разглеждане и е прекратил производството по частната въззивната жалба в частта, с която се обжалва определение на първостепенния съд за възобновяване на производството по делото, като е приел, че то не е от категорията на посочените в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК и затова не подлежи на въззивен инстанционен контрол.
Определението е правилно.
Самостоятелният инстанционен контрол на определенията / разпорежданията, постановените от първоинстанционния съд, е ограничен с императивните норми на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК до две хипотези – преграждащи развитието на производството актове и тези, за които законът изрично е предвидил това. Определението за възобновяване на производството не препятства развитието му и обжалваемостта му не е изрично установена от закона, поради която не попада в нито една от очертаните в чл.274, ал.1 ГПК хипотези. Нормите относно обжалваемостта на съдебните актове са повелителни, поради което при преценката дали един акт подлежи на обжалване, не могат да се вземат предвид други критерии, различни от законоустановените. Защитата на страна срещу неправилен акт за възобновяване на производството /спряно по взаимно съгласие/, след изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 231, ал.1 ГПК е или по реда на чл.253 ГПК – чрез искане за оттегляне на определението от постановилия го съд, поради изменение на обстоятелствата, пропуск или грешка, или посредством обжалване на решението по спора, ако такова се постанови, поради неговата недопустмост, с оглед произнасяне в разрез с диспозитивното начало в процеса от съда, въпреки десизирането му, настъпило с изтичане на преклузивния срок по чл.231, ал.1 ГПК. Относно течението на срока по чл.231, ал.1 ГПК следва да се има предвид, че доколкото последиците от спиране на производството настъпват от момента на постановяване на определението по чл.229 ГПК, именно от този момент, а не от влизане в сила на определението за спиране, започват да текат и установените в закона срокове за извършване на определени от съда и страните действия, вкл. и срокът по чл.231, ал.1 ГПК /определение № 536 от 18.12.2009г. по ч.гр.д. № 460 / 2009г. на II ГО на ВКС, явяващо се задължителна практика за по-долустоящите съдилища/.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1721 / 29.08.2014г. по ч. гр. дело № 955/2014г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] против определение № 838 от 17.06.2014г. по гр.д. № 298/ 2011г. на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, с която е възобновено производството по гр.д. № 298 / 2011г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, и частното въззивно производство е прекратено в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.