ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 109
гр. София, 12.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4667 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ф. В. Х. и С. Н. Х. срещу решение № 372 от 24.07.2008 г. по гр. д. № 352/08 г. на Апелативен съд гр. П.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата Е. К. , Б. И. , К. И. , М. П. , Г. П. и Б. П.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Ищците са предявили искове с правно основание чл. 72 ал. 1 и ал. 3 ЗС за заплащане на подобрения в земеделски имот възстановен на ответниците и за задържане на имота до заплащане на подобренията. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение с което предявените от касаторите искове са отхвърлени.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът според касаторите се е произнесъл с атакуваното решение касае приложение разпоредбата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и правото им да получат обезщетение като добросъвестни владелци по чл. 72 ал. 1 ЗС. Посочени са основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Тъй като такава практика на ВКС не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване. Предвид мотивите в изложението и посочената съдебна практика, основанието да допустимост следва да се квалифицира по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, за въпрос решаван противоречиво от съдилищата.
Същественият материалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравнят въззивното решение и сочената съдебна практика. За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че ответниците са възстановени собственици на земеделска земя. Изложил е съображения, че ищците, които са осъдени с влязло в сила решение да предадат владението на имота са държатели, а не са добросъвестни владелци по смисъла на чл. 72 ЗС. Не са установили земеделската земя да им е предоставена по силата на актове на П. на Н. събрание, на Д. съвет и на Министерския съвет, няма данни сградите да са законно построени, както и че възражението на ответниците за изтекла погасителна давност е основателно. Изводите на съда не са в противоречие с посочената съдебна практика. В решение № 572 от 22.07.1996 г. по гр. д. № 347/96 г. 5-членен с-в на ВКС е приел, че нормите на специалния закон какъвто е ЗВСОНИ изключват приложението на общите разпоредби на ЗС. Тъй като спорът в случая се решава въз основа на норми записани в друг закон, не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за приложение на норми на различни специални закони, които не могат да бъдат сравнявани помежду си. Няма противоречие и с приетото в решение № 56 от 1997 г. на ВКС IV ГО. В това решение е прието че разпоредбата на § 4в от ПР на ЗСПЗЗ се отнася само до лицата, на които е било предоставено право на ползване по силата на актове на П. на Н. събрание, на Д. съвет и на Министерски съвет, но не и на лицата, на които земята е била дадена за лично ползване. Това тълкуване е имал предвид и въззивния съд като е приел че ищците не са добросъвестни владелци, тъй като земята не е предоставена на за ползуване въз основа на актовете по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Освен това, по въпросите които са поставени в настоящата искова молба вече има произнасяне в производството по чл. 108 ЗС. В настоящото производство ищците не могат да оспорват приетото в решението че имотът законосъобразно е възстановен на ответниците, както и че те самите не владеят на валидно правно основание. В предходното производство касаторите са направили възражение за задържане и за заплащане на подобренията което съдът не е уважил. В решение № 2* от 26.07.2005 г. по гр. д. № 2369/03 г. ВКС ІV ГО изрично е посочил, че касаторите нямат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 72 ЗС и не могат да се ползуват от правото на задържане на имота до заплащане стойността на подобренията, тъй като такива права са предоставени на ползуватели на които земята е предоставена въз основа на актовете посочени в §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, каквито касаторите не са доказали че са.
Касаторът сочи като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. По съществения материалноправен въпрос има непротиворечива съдебна практика и не се налага нейната промяна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 372 от 24.07.2008 г. по гр. д. № 352/08 г. на Апелативен съд гр. П..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: