О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр.София, 24.02.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 203/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М”О. , гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ю. Миневска от АК-В. Търново срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 343/16.12.2008 год., постановено по в.гр.дело № 581/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 156/23.07.2008 год. по т.дело № 1238/2007 год. в частта му, с която е отхвърлена молбата на „Т”О. , гр. С. по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „М”О. , гр. В. Търново, апелативният съд е обявил неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на „М”О. с началната дата 31.12.2006 год., открил е производство по несъстоятелност, назначил е временен синдик с определено ежемесечно възнаграждение, допуснал е обезпечение чрез налагане на запор и възбрани върху цялото имущество на дружеството-касатор и е насрочил първо събрание на кредиторите. В останалата му част, с която е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ на присъединилия се в хода на производството пред окръжния съд кредитор „Н”А. , гр. Д. първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и данните на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е довело до погрешни крайни изводи относно финансово-икономическото състояние на длъжника и възможностите му да обслужва задълженията си без опасност за интересите на неговите кредитори. Наведени са доводи, че неправилно при преценката си съдът е взел предвид дългосрочните задължения на дружеството, произтичащи от договори за банкови кредити, които не са обявени за предсрочно изискуеми и не могат да обосноват извода за трайно състояние на неплатежоспособност на ответното дружество.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно преценката за неплатежоспособността на длъжника, който е от особено важно значение за изхода на делото. Навежда доводи, че съществува различие в съдебната практика кога затрудненията на длъжника имат временен характер и кога състоянието на неплатежоспособност е трайно и непреодолимо. Позовава се на приложените към жалбата р. № 871/15.01.2008 год. по т.дело № 463/2007 год. на ВКС-ІІ т.о., р. № 640/20.10.2006 год. по т.дело № 337/2006 год. на ВКС-І т.о., р. на Софийски окръжен съд от 30.07.2008 год. по гр.дело № 244/2008 год. и р. на Кюстендилския окръжен съд от 03.01.2008 год. по т.дело № 11/2006 год. – за последните две решения липсват данни, че са влезли в законна сила.
Въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е обжалвано и от А. за държавни в. с оплаквания за недопустимост, евентуално – неправилност в частта му относно началната дата на неплатежоспособността. В подадената касационна жалба се твърди, че А. е била уведомена от „Т”О. за откритото производство по несъстоятелност на „М”О. , но не е била уведомена за това от присъединилия се в хода на производството друг кредитор – „Н”А. , поради което постановеното решение по чл.630 ТЗ е недопустимо. Оплакванията в касационната жалба са изцяло за неправилност на въззивното решение, без да се излагат основания и доводи за допускане на касационно обжалване. Касаторът поддържа, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК е неприложима, тъй като ВКС се явявал въззивен съд по отношение на обжалваното решение, защото същото е постановено за първи път от апелативен съд като първа инстанция.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба на „М”О. гр. В. Търново е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материлноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, апелативният съд е уважил молбата на кредитора „Т”О. като е обявил неплатежоспособността на „М”О. с начална дата 31.12.2006 год., открил е производство по несъстоятелност, назначил е временен синдик, допуснал е обезпечение чрез налагане на запор и възбрани върху цялото имущество на длъжника и е насрочил първото събрание на кредиторите. С оглед данните по делото, правилно апелативният съд е приложил оборимата презумпция на чл.608, ал.3 ТЗ, като е приел, че в тежест на длъжника-ответник е да обори тази презумпция, предвиждаща, че неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в р. № 68/12.02.2005 год. по гр.дело № 512/2004 год. на ВКС-І т.о., р. № 568/24.06.2008 год. по т.дело № 219/2008 год. на ВКС-ТК, р. № 340/21.05.1996 год. по гр.дело № 1493/1995 год. на ВКС-V г.о., р. № 376/19.05.2005 год. по т.дело № 730/2004 год. на ВКС-V г.о., р. № 237/03.05.2006 год. по т.дело № 756/2005 год. на ВКС-І т.о. и др., които са служебно известни на настоящия съдебен състав. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, включително данните от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза по отношение коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност /които са отрицателни величини и много под единица/ решаващият съд е приел, че дружеството има значителни задължения към различни кредитори, че не е в състояние да изпълни свои текущи изискуеми задължения /в т.ч. за заплати и социални и здравни осигуровки към НОИ и НАП, за данъци към държавата, за потребена ел.енергия към „Е” и др./ и тези негови затруднения са трайни, а не временни. Направен е решаващият извод, че в конкретния случай не е оборена презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ и следователно дружеството е в неплатежоспособност, като е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2006 год.
Видно от изложението в касационната жалба, поставеният от касатора материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и тежестта на доказване с оглед презумпцията предвидена в чл.608 ТЗ. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.208, ал.1, т.2 ГПК. Представените към касационната жалба две решения на различни състави на ВКС-ТК не обосновават противоречива съдебна практика по така поставения съществен правен въпрос. Същите съдържат произнасяне относно критериите за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката на неговата неплатежоспособност, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Що се отнася до крайните изводи, те са изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело и са относими към правилността на поставения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение са касационни основания за отмяната му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Останалите две съдебни решения на Софийски окръжен съд по гр.дело № 244/2008 год. и на Кюстендилски окръжен съд по т.дело № 11/2006 год. в случая са неотносими, тъй като липсват данни, че същите са влезли в законна сила, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По отношение подадената от А. за държавни в. жалба от 11.03.2009 год. /вх. № 860/14.03.2009 год. на регистратурата на Ап.съд В. Търново/ настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпреки дадените му от съда указания, жалбоподателят не е посочил основание за допускане на касационно обжалване, не е изложил никакви доводи, нито е представил данни за наличие на противоречива съдебна практика или на противоречие на обжалваното решение с постоянната практика на ВКС по отношение на поставения въпрос относно началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност и приложението на разпоредбата на чл.608 ТЗ. Развитите от жалбоподателя оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност са пороци относими към правилността на обжалваното решение и са основание за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно се явява оплакването на касатора за недопустимост на постановеното съдебно решение, тъй като видно от данните по делото, към молбата по чл.628 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност кредиторът „Т”О. е представил уведомления, отправени до А. за държавни в. и Националната агенция по приходите, с което е спазено изискването на чл.628, ал.3 ТЗ, поради което повторното им уведомяване от присъединилия се в хода на производството пред първоинстанционния съд кредитор „Н”А. не е необходимо. Независимо от това, по отношение на този кредитор първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна молбата за обявяване неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на „М”О. и в тази част решението е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано пред апелативния съд.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 343/16.12.2008 год., постановено по в.гр.дело № 581/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: