О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 13.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 502 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” Е. , чрез адвокат М срещу решение № 73/23.06.2008 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 503/2007 г., с което е изменено частично решение № 311/19.07.2007 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 20/2007 г., както следва: отменено е първоинстанционното решение, с което“М” Е. е осъдено да заплати на “С” Е. на основание чл.79 вр. с чл.266 ЗЗД сумата за разликата над 159242.07 лв. до 161444.55 лв. – стойност на извършени СМР и е постановено друго решение, отхвърлящо иска за отменения размер; първоинстанционното решение е отменено и касателно уважения иск за мораторна лихва върху главницата за разликата от 21606.04 лв. до 26164.61 лв. и е постановено друго, отхвърлящо иска по чл.86 ЗЗД за отменения размер; първоинстанционното решение е изменено съответно и в частта за присъдените разноски. Решението на ПОС. в останалата му уважителна част е оставено в сила.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано, а допустимостта на касационното обжалване обосновава с произнасяне от съда по съществен материалноправен въпрос, който не формулира конкретно и който е решаван противоречиво от Върховния административен съд /ВАС/, за което е приложил решение № 5161/07.06.2004 г. по адм.д. № 2372/2004 г. на ВАС. и решение № 7645/17.07.2007 г. по адм.д. № 4586/2007 г. на ВАС.
Ответната страна – “С” Е. оспорва допустимостта и основателността на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС. , ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС. намира, че касационната жалба е недопустима, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС. въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения..
Касаторът в настоящото производство поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, но не конкретизира същия, поддържа още, че обжалваното решение е в противоречие практиката на ВАС. , за което прилага две решения на ВАС. /решение № 5161/07.06.2004 г. по адм.д. № 2372/2004 г. и решение № 7645/17.07.2007 г. по адм.д. № 4586/2007 г. /.
Настоящият състав на ВКС. счита, че същественият материалноправен или процесуално-правен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът в настоящото производство не формулира кой е същественият материалноправен въпрос по смисъла на закона, а излага само най-общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на ВТАС. , които не са основания за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл.280 ГПК, а за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
Не е налице и противоречие на обжалваното решение на ВТАС. с приложените две решения на ВАС. № 5161/07.06.2004 г. по адм.д. № 2372/2004 г. и № 7645/17.07.2007 г. по адм.д. № 4586/2007 г. по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, доколкото и двете хипотези касаят противоречива съдебна практика при решаване на материалноправни или процесуалноправни въпрои на граждански съдилища в Републиката, не и на административен съд, какъвто е ВАС.
С. оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС. счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС. , ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на “М” Е. чрез адвокат М на решение № 73/23.06.2008 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 503/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.