О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
С., 10.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 422 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. С. Д. от гр. С., подадена чрез адв.Й. Г. срещу въззивно решение № 311 от 8.11.2009 г.по гр.дело № 8020/2009 г.на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 28.07.2008г.по гр.дело № 4335/2007г.на Софийски районен съд, като вместо него е постановено ново, с което предявените от касатора срещу „Т. С.” ЕООД, гр. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В самото изложение се навеждат и оплаквания за нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Приложени са копия от решения на състави на ВКС, ВС и САС.
В писмен отговор ответната страна „Т. С.” ЕООД, гр. С. поддържа, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил като неоснователни предявените от П. Д. искове за отмяна като незаконна на заповедта, с която трудовото му правоотношение с ответното дружество е прекратено поради съкращение на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението на Д. е законно, тъй като е налице посоченото в заповедта основание по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ. Изложил е съображения, че е налице реално съкращаване на щата, като заемата от Д. длъжност е трансформирана в друга, включваща както изпълняваната от него трудова функция и въведените нови съществено различаващите се от досегашната трудови функции. При този извод за законосъобразност на уволнението съдът е отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и обусловените от неговия изход искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Касаторът поддръжа, че е налице произнасяне по материалноправния въпрос налице ли е основанието по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение при преминаване на трудовата функция на премахнатата от щатното разписание длъжност към новосъздадената, при наличието на длъжностна характеристика само за новосъздадената длъжност и липса на доказателства за трансформация на съществуващата в новосъздадената длъжност в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, който е от значение за изхода на делото.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Правният въпрос е от значение за изхода на делото, но по същия има трайно установена практика, според която реално съкращаване на щата е налице, когато от определен момент за в бъдеще се премахва отделна длъжност или длъжности от щатното разписание, поради преустановяване на съответната трудова функция, или при трансформиране на длъжности, чрез съкращаване на отделни длъжности и създаване на нови на тяхно място, които съществено се различават по трудовата си функция. В конкретния случая заеманата от касатора длъжност „специалист” е била трансформирана по новото щатно разписание /в сила към датата на уволнението/ в „технически сътрудник”, която съгласно утвърдената от работодателя дл. характеристика е със значително по-широк предмет на трудова дейност. Приетото от въззивния съд, че е налице трансформация на заеманата от касатора длъжност в нова, включваща трудовата функция на премахнатата длъжност и наред с нея нови трудови функции не е в противоречие с практиката на ВКС, както и с приетото в представените съдебни решения. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираните решения, постановени по конкретни казуси, разрешени съобразно фактите и доказателствата за всеки отделен случай.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения правен въпрос. Основанието по посочения текст предполага обосноваване от касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК, т. 4. С оглед тези предпоставки касаторът не е изложил доводи, водещи до извод за наличие на приложното поле на цитираната разпоредба. По поставения въпрос е налице трайно установена практика, намерила израз и в приложените решения на Върховния касационен съд. В съответствие с установената практика, въззивният съд е приел в настоящия случай, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата възниква след реално съкращаване на заеманата от работника или служителя щатна бройка за длъжността и преминаване на трудовата функция към новата длъжност, включваща и други трудови функции.
Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост на изводите на съда за наличие на реално съкращение на щата, а не промяна в наименованието на заеманата от касатора длъжност биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 311 от 8.11.2009 г. по гр.д. № 8020/2009 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на П. С. Д. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: