О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
София 26.09.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2741 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],представляван от Е. Ц. С. чрез пълномощник адв.С. П. срещу решение № 1967 от 18.12.12г.по в.гр.дело № 2132/11г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1594 от 19.04.12г.по гр.дело № 10317/10г.на Пловдивския районен съд. С него са отхвърлени предявените от същата страна искове против Д. Г. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди поради неизпълнение на задълженията,поети със сключен между страните на 29.05.06г.договор за правна защита и съдействие по в.гр.дело № 617/06г.на ПАС.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касационната жалба Д. Я. Г. чрез пълномощник адв.А. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че срещу [фирма]-Е. Ц. С. е предявен иск от М. В. В. за сумата 12 000 лв ,предявен като частичен от общо 13 200 лв,ведно с лихва за забава в размер на 1417.65 лв върху главницата за периода от 1.03.2003г.-6.06.2005г.,ведно със законната лихва.Пред първа инстанция Е. С. не е ангажирал доказателства и не е ползвал правна помощ.На 23.05.06г.е сключил договор с адв.Г. за процесуално представителство пред Апелативния съд.Същата не се е явила в насрочените пред въззивната инстанция две заседания поради обективни причини – внезапно заболяване,поради което съдът е направил извод,че неявяването не може да й се вмени във вина,а освен е отчел процесуалното бездействие на самия жалбоподател,който не се е явявал в съдебните заседания и не е представил доказателства.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставеният от касатора въпрос : следва ли да се ангажира отговорността на адвокат при неизпъление на задълженията му по чл.51 ЗА,по Етичния кодекс на адвоката и по наредбите на ВАС,ако същият не напише обоснована въззивна жалба,не посочи доказателства,не се явява на делото,не следи за хода на делото,не иска отмяна на хода по същество,не уведомява клиента за резултата от делото,не търси годни процесуални средства за отмяна на решението се отнася до формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на събраните доказателства за това налице ли е виновно неизпълнение на задълженията по сключения между страните договор за правна помощ от страна на ответницата по жалбата.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване,което води до необсъждане наличието на хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед изхода на производството в полза на ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение№ 1967 от 18.12.12г.,постановено по гр.дело № 2132/12г.на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],ЕИК[ЕИК] представляван от Е. Ц. С. да заплати на Д. Я. Г. сумата 1000 лв/хиляда/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.