3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
София, 03.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на първи август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 152 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1376 от 17.11.2010 година по гр.д. № 1435/2010 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 1892 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 10893/2009 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, предявен от М. Г. В. от [населено място], действаща чрез настойника си М. К. О. против В. Г. П. от [населено място] за унищожаване на отказ от наследството на Г. В. П., вписан под № 22 на 04.02.1980 г. в книгите на Варненски районен съд. В решението е прието за установено, че Г. В. П., починал на 02.09.1978 г. е оставил за свои наследници страните по делото, негови деца и преживяла съпруга С. Д. П., починала на 17.07.2008 г. и оставила за наследници двете си деца, страни по делото. С молба от 04.02.1980 г., вписана под № 22 на 04.02.1980 г. в особената книга за това на Варненски районен съд, ищцата М. Г. В. е направила отказ от наследството на баща си Г. П.. С влязло на 02.12.1982 г. решение по гр.д. № 3803/1982 г., М. Г. е била поставена под пълно запрещение с настойник по право нейната майка С. П.. Прието е, че към момента на извършване на отказа от наследство, М. Г. не е могла да разбира и да ръководи действията си, но предявеният иск за унищожаването и при условията на чл. 31, ал.1 ЗЗД е неоснователен като погасен по давност. Въззивният съд е определил началото на погасителната давност от момента на извършване на отказа. Приел е, че давността е текла до влизане в сила на съдебното решение за поставяне на ищцата под пълно запрещение; спряла е да тече и не е текла до смъртта на настойника и С. П., както и по време на настойничеството на В. Г. П. – брат на ищцата и ответник по делото; започнала е да тече отново с изтичане на шест месеца от назначаването за настойник на поставената под пълно запрещение на нейния син М. К. Окот – от 19.03.2009 г. и е изтекла на 22.04.2009 г., т.е. около пет месеца и половина преди предявяване на иска на 16.10.2009 г.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. Г. В. от [населено място], чрез настойника и М. К. О.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос по приложението на чл. 32, ал.2 ЗЗД – от кой момент тече погасителната давност, когато сделката е извършена преди поставяне на лицето под пълно запрещение, независимо, че към момента на извършване лицето не е могла да разбира и ръководи действията си; преди изтичане на тригодишния срок от извършването и лицето бъде поставено под пълно запрещение, което не е вдигнато към момента на предявяване на иска, се явява от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба В. Г. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т., т.3 ГПК са неоснователни. Нормата на чл. 32, ал.2 ЗЗД е ясна, точна и ненуждаеща се от тълкуване в посочения от касатора аспект – правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, която почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора. Когато лицето не е поставено под запрещение, погасителната давност за правото да се иска унищожение тече от момента на сключване на сделката – лицето, действало при условията на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е дееспособно до поставянето му под запрещение. Отговора на въпроса как тече погасителната давност когато преди изтичане на тригодишния срок от извършване на сделката лицето бъде поставено под пълно запрещение, което не е вдигнато към момента на предявяване на иска е даден в чл. 115, б. „е” ЗЗД – давност не тече за вземанията на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 32, ал.2 ЗЗД и чл. 115, б. „е” ЗЗД, основания за промяна на която не са налице, въззивният съд е приел, че давността по чл. 32, ал. 2 ЗЗД започва да тече от извършване на сделката (вкл. и при запрещение с назначен настойник); зачел е периода на спиране по чл. 115, б. „б” ЗЗД – докато е траело настойничеството на нейната майка и брат, както и шестмесечния период по чл. 115, б. „е” ЗЗД от назначаването за настойник на ищцата на нейния син, от който момент, давностния срок е продължил до изтичане на тригодишния срок по чл. 32, ал.2 ЗЗД.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1376 от 17.11.2010 година по гр.д. № 1435/2010 година на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: