2
гр. д. № 589/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1090
София, 17.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 589 /2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Г. Й. и Й. Н. Й. са подали касационна жалба срещу решение от 28.02.2011 г. по гр. д. № 881/2010 г. на Русенски окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното и е постановено друго, с което е допуснато извършване на делба на недвижим имот – апартамент № 4, в [жилищен адрес] в ж. к. „Д.-ІІІ” в [населено място], със застроена площ от 58.90 кв. м., между касаторите и Ф. Я. А. при права ? за касаторите и ? ид. ч. за ищцата А.. К. довод е за незаконосъобразност на извода, че след като ищцата А. не е упражнила правото си по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на частта от апартамента притежавана от съпруга й, то правото й на собственост върху имота за ? ид. ч. се е погасило.
Ответницата по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата Ф. А. е сключила брак с А. А. на 27.10.1979 г., който е прекратен с влязло в сила решение от 04.02.2002 г. по гр. д. № Б-555/2001 г. на Русенски районен съд. По време на брака си на 11.06.1991 г. са придобили собствеността върху описания по-горе апартамент в режим на СИО. След прекратяване на брака правото на собственост се е трансформирало от бездялова в дялова собственост. На 29.06.2004 г. А. А. е сключил договор за покупко-продажба на апартамента с ответниците Й. (н. а. № 165, т. VІ, н. д. № 837/04 г.). Ищцата не е упражнила правото си на изкупуване на собствената на А. А. ? ид. ч. по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като при сключване на договора не е била поканена да изкупи имота, а след като е бил сключен е пропуснала преклузивния срок по чл. 33, ал.2 ЗС, в който е могла да упражни правото си на изкупуване за същата част.
Въз основа на тези данни съдът е приел, че договорът за продажба е породил вещни последици само до размер на ? ид. ч., каквито са били правата на продавача върху имота. Останалата ? ид. ч. е собственост на ищцата, поради което искът за делба е намерен за основателен и такава е допусната при права по ? ид. ч. за ищцата и за ответниците.
В касационната жалба и изложението към нея се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали пропускането на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС прекратява правото на изкупуване или има за последица и загубване правото на собственост за частта от имота, притежавана от другия съсобственик, неучаствал в договора за продажба. Направено е позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК, без да се обосновава наличието им и да се посочи в противоречие с коя задължителна практика е постановено решението.
Въпросът е решен от съда при правилно прилагане на закона.
С нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС е предоставено право на съсобственика да изкупи частта на другия съсобственик, когато той се е разпоредил със своята част без да я предложи на съсобственика. Нормата е способ за извън съдебно прекратяване на съсобствеността, в случай че правото бъде упражнено. Неупражняването на правото на изкупуване в посочения в закона срок преклудира това право, но не и правото на собственост. С., не участвал в продажбата, остава собственик на притежаваната от него идеална част от вещта. Въпреки че договорът за продажба на целия имот е валиден от формална страна, той не е породил транслативно (прехвърлително) действие за ? ед. ч. от имота, тъй като праводателят не е бил носител на това право. Това следва от правилото, че никой не може да прехвърли права, каквито няма. В този смисъл е постоянната и задължителна практика на ВКС. Основанията за загубване правото на собственост са посочени в чл. 99 ЗС. Пропускането на срока за упражняване правото на изкупуване не е между тях. По тези съображения не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на решението.
Формулираният въпрос не е и от значения за точното прилагане на закона, той като нормите са ясни, по тях има формирана многобройна и безпротиворечива практика и не се налага нито тълкуване на нормите нито промяна на практика, поради което не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.02.2011 г. по гр. д. № 881/2010 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: