ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 923/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” ООД – гр. С. срещу Решение № 86 от 17.VІІ.2009 г. по гр.д. № 318/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е обезсилено Решение № 24 от 7.ІІ.2008 г. по гр.д. № 180/ 2007 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от “Р” ЕООД – гр. Х. срещу “Т” ООД – гр. С. за разликата над 355.55 лв. до 12 000 лв., дължима по прекратен наемен договор за периода 2. Х.2006 г. – 19.VІІ.2006 г., със законната лихва и в частта за разноските, и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане, с оплакване за неправилност поради нарушение на процесуалния закон.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че същественият материалноправен въпрос за задължението на съда да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените от ищеца факти и обстоятелства, формиращи основанието и петитума, е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят сочи, че като е посочил правна квалификация на иска, различна от приетата от първоинстанционния съд, въззивният съд е следвало да реши спора по същество, вместо което е върнал делото за ново разглеждане, което е в противоречие с практиката на ВКС: Р. № 1276/31. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 5786, Р. № 577/21.VІ.2000 г. по гр.д. № 1793/1999 г., Р. № 1616/17.VІ.2005 г. по гр.д. № 2074/ 2004 г., Р. № 1386/16.VІІ.2002 г. по гр.д. № 1341/ 2001 г., Р. № 643/9. Х.2008 г. по гр.д. № 330/2008 г. и Опр. №126/13.ІІІ.2009 г. по гр.д. №138/2009 г. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба ”Р” ЕООД – гр. Х. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение, в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, в която част делото е върнато за ново разглеждане, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., затова приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд за правомощията на съда, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд, е релевантен за делото, тъй като от разрешаването му зависи изходът му – дали делото следва да приключи във въззивния съд, който да реши спора по същество или първоинстанционният съд следва да се произнесе по предявения иск, като даде вярната правна квалификация.
Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 355.55 лв. до 12 000 лв. за времето след прекратяване на наемния договор – на 6. ХІ.2006 г. (с изтичане на едномесечния срок, даден с връчената на 5. Х.2006 г. нотариална покана) до 19.VІІ.2007 г. (датата, на която влиза в сила решението по гр.д. №295/2006 г., с което наемателят е осъден да върне наетата вещ), е приел, че е неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска за този период. Направил е извод, че се касае за иск по наемен договор, прекратен от наемодателя, като за неизпълнение на задължението да върне наетата вещ, наемателят дължи плащане на уговорената наемна цена и обезщетение по чл. 236 ал. 2 ЗЗД, при доказване от наемодателя, че от невръщането на имота независимо от получаването на наемната цена, е претърпял загуба и/или е пропуснал полза. За да прецени съдът какво значение за правата на ищеца има твърденият от него факт на прекратяване на наемния договор, след което да разгледа иска на предявеното правно основание, въззивният съд е върнал на първоинстанционния съд делото за ново разглеждане в посочената част.
Така разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос за правната квалификация на иска и за правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика, изразена и в посочените от жалбоподателя съдебни актове: Р. № 1276/31. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 5786, Р. № 577/21.VІ.2000 г.по гр.д. №1793/1999г., Р. №1386/16.VІІ. 2002 г. по гр.д. № 1341/ 2001 г., Р. № 643/9. Х.2008 г. по гр.д. № 330/2008 г. и Опр. №126/13.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 138/2009 г.,всички на ВКС. Тази практика е в смисъл, че неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание, е дейност на съда по приложението на закона, като задължение на съда е да даде вярната правна квалификация и да разгледа предявения иск. Прието е в посочените съдебни актове, че така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е незаконосъобразно.
По изложените съображения е основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК в посочената част, в която делото е висящо.
След внасяне от жалбоподателите на следващата се държавна такса делото следва да се насрочи за разглеждане на касационната жалба по същество.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 86 от 17.VІІ.2009 г. по гр.д. № 318/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане на иска за дължимата сума над 355.55 лв. до 12 000 лв. за периода 6. ХІ.2007 г. – 19.VІІ.2007 г. по прекратен наемен договор, със законната лихва.
УКАЗВА на жалбоподателя, на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.11.2008 г.) да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 232.88 лв., при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: