1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
гр.София, 21.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1467/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. П. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 208/ 25.03.2010 г. по гр.д.№ 2388/ 2009 г. С въззивното решение е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 2619/ 2005, с което са отхвърлени предявените от касатора против С. В. и А. Ц. искове по чл.45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер от по 25 000 лв от всяка от ответниците.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че атакуваното решение е необосновано и неправилно. Поддържа, че допускането на обжалването е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото предвид продължаващата липса на „тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) относно съдебните спорове за непозволено увреждане и виновно причинени вреди вследствие злоупотреба със свободата на изразяване”. В изложението на касатора е цитирано решение на ВКС, ІІ н.о. № 111 от 26.05.2000 г. по н.д.№ 23/ 2000 г., което дава отговор на въпросите кога журналистът носи гражданска отговорност и важи ли за него правилото за несъмнеността в истинността на публикуваните обстоятелства. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.
Ответниците по касация С. В. и А. Ц. оспорват жалбата. Според тях в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не е развит въпрос по чл.280 от ГПК, а доколкото такъв е изложен, той не обуславя въззивното решение. Поради това молят касационното обжалване да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
В изложението си по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът твърди наличие на пороци в обжалваното решение, но не формулира конкретен правен въпрос, на който да е отговорено от въззивният съд и който да попада в приложното поле на чл.280 от ГПК. Твърденията за необоснованост на решението могат да са релевантни при разглеждане на касационната жалба по същество, като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Обаче в производството по допускане на обжалването доводите за необоснованост на решението не могат да бъдат обсъждани.
Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС основание за допускане на обжалването по чл.280 от ГПК е във въззивното решение да е отговорено на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Въпросът е винаги конкретен, поради което не може да е основание за допускане на касационното обжалване липсата на задължителна практика на ВКС по принцип, за определен вид спорове. Като се е позовал на липсата на тълкувателно решение на ВКС, без да посочи конкретен правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, касаторът по същество не е изложил основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно цитираното ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Не е формулиран конкретен правен въпрос и във връзка с посоченото от касатора решение на ВКС, ІІ н.о. по н.д. № 23/ 2000 г. Вярно е, че това решение дава отговор на повдигнатите от касатора въпроси кога журналистът носи гражданска отговорност и важи ли за него правилото за несъмнеността в истинността на публикуваните обстоятелства. Обаче основание за допускане на обжалването не е отговорът на правни въпроси в други решения на ВКС, а обсъждането и разрешаването на такива въпроси в обжалваното въззивно решение. Ако в обжалваното решение на правните въпроси е отговорено по начин, който противоречи на влязло в сила друго съдебно решение по същите въпроси, то тогава би било налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Само че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът изрично сочи, че не твърди да са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, а само тези по т.3 от ГПК. Посочил е на какви въпроси е отговорено в решението по н.д.№ 23/ 2000 г., но не е посочил на какви правни въпроси се съдържа отговор в обжалваното решение. Независимо от това, съдът не открива противоречие между двете решения. Както в приложеното решение на ІІ н.о. на ВКС, така и в обжалваното решение, по правният въпрос кога журналист носи отговорност за публикуване на неверни обстоятелства, е направен идентичен извод: отговорност се носи, ако при изготвяне на продукт за публично изнасяне на информация журналистът не е спазил установените правила за извършване на журналистическо разследване или не е проявил дължимата грижа за проверка на истинността на информацията. Във всеки случай обаче този въпрос няма значението по чл.280 от ГПК, тъй като не обуславя въззивното решение. Исковете са отхвърлени от въззивния съд защото ответниците – журналисти не са изнесли клеветнически или лъжливи твърдения, а не защото има такива твърдения, но преди тиражирането им са били проверени с дължимата грижа и след надлежно проведено разследване.
Поради това искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 208/ 25.03.2010 г. по гр.д.№ 2388/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: