4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
София, 04.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 457/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр. София против определение № 541/11.10.2011 год., по в.ч.гр.д.№ 20114100501069/2011 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменена заповед за изпълнение на парично задължение № 4816/22.11.2010 год., по ч.гр.д.№ 5059/2010 год. срещу солидарните длъжници Ю. С. П. и П. И. П. за сумите: 103 547.97 евро, дължима по договор за кредит от 16.04.2007 год., изменен и допълнен с анекс № 1 от 30.06.2009 год. и анекс № 2 от 15. 01.2010 год. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16. 11.2010 год. до окончателното и изплащане; 7 109.57 евро лихва за просрочие за периода 23. 03. 2010год. – 16.11.2010 год. и 5 640.10 лв. деловодни разноски и е обезсилен издадения въз основа на нея изпълнителен лист № 4439/22.11.2010 год. на Великотърновския районен съд.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и произнасяне по същество от касационната инстанция.
Позовавайки се на договорната клауза на чл.27, б.”в” от сключения договор за кредит, възпроизведена в чл.8 от Анекс № 1 и чл.7 от Анекс № 2 към същия за едностранно обявяване на кредита за предсрочно изискуем от страна на Банката- кредитор, частният касатор изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че изискуемостта на вземането му като кредитор, не настъпва автоматично с просрочието на длъжника, а е необходимо предсрочната изискуемост на целия остатък от този кредит да бъде обявена чрез волеизявление на кредитодателя достигнало до кредитополучателя, за което по делото няма ангажирани доказателства.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, по отношение на считаните от частния касатор за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, а именно: 1. „ Необходимо ли е кредиторът да представя покана за доброволно изпълнение при подаването на заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, във вр. с чл.60, ал.2 ЗКИ, предвид специалния и формален характер на заповедното производство?; 2. „Поканата за доброволното изпълнение част ли е от реквизитите на извлечението от счетоводните книги на Банката, по см. на чл.417, т.2 ГПК?; 3. „Липсата на приложена покана за доброволно изпълнение към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист, при уговорена в договора клауза за едностранно обявяване на кредита за предсрочно изискуем явява ли се основание за отказ да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, респ. да бъде отменена издадената заповед за изпълнение и обезсилен изпълнителния лист?”
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима, тъй като предмет на предприетото обжалване е определението на въззивния съд за отмяна на издадена от първоинстанционния съд заповед за изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на същата изпълнителен лист.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване, поради вероятна процесуална недопустимост на въззивния съдебен акт на Великотърновския окръжен съд.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд, сезиран с въззивна частна жалба от солидарните длъжници – Ю. С. П. и П. И. П., която видно от основанията и петитума и, е срещу издаването на заповедта за изпълнение, а не срещу разпореждането за незабавно изпълнение и присъдените деловодни разноски, които въобще не се визират в нея, в нарушение на чл.413, ал.1 ГПК е приел, че в правомощията му се включва да отмени издадената въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение и в съответствие с тази отмяна да обезсили издадения въз основа на същата изпълнителен лист, без дори да се произнася по основателността на заявлението за издаването и.
Определението е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по подадената от Ю. С. П. и П. И. П. частна въззивна жалба с вх.№ 11325/25.05.2011 год., прекратено.
Съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за присъдените разноските, като с нормата на чл. 419, ал.1 ГПК законодателят е създал процесуална възможност за обжалване и на обективираното в заповедта, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение.
Следователно, когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК или въз основа на документ по чл.417 ГПК е уважено от първоинстанционния съд, то защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, както е прието в последователната практика на ВКС, изразена в служебно известните на настоящия съдебен състав определения на ВКС: № 1031/ 22. 12.2011 год., по ч.т.д.№ 837/2011 год. на ІІ т.о.; № 68/18.01.2010 год., по ч.т.д.№ 690/ 2009 год. на І-во т.о.; № 347/ 04. 06.2010 год., по ч.гр.д.№ 311/2010 год. на ІV-то г.о. ; № 283/17.03.2011 год., по ч.т.д.№ 746/2010 год. на ІІ т.о.§ № 2012/30.03.2012 год., по ч.т.д.№ 153/2012 год. и др., може да се реализира само по реда на чл.414 ГПК, но не и чрез обжалването и пред въззивната инстанция по чл.274, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че в случая въззивният съд се е произнесъл при отсъствие на надлежно възникнало за частните жалбоподатели потестативно процесуално правомощие на въззивна частна жалба, обусловено от липса на създадена от процесуалния закон възможност за обжалване съдебния акт на първоинстанционния съд, с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е уважено и по този начин е излязъл извън предоставените му от законодателя правомощия в заповедното производство, има за своя правна последица обезсилване на постановеното въззивно определение в посочената по- горе част и прекратяване на въззивното производство в същата.
С оглед така констатираната недопустимост на постановеното от Великотърновския окръжен съд въззивно определение, доводите на настоящия частен касатор, свързани с процесуалната и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт не следва да бъдат обсъждани.
Частният касатор не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, поради което не следва да му бъдат присъждани такива на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА постановеното от Великотърновския окръжен съд определение № 541/11.10.2011 год., по в.ч.гр.д.№ 20114100501069/2011 год., по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от Ю. С. П. и П. И. П. частна въззивна жалба с вх. № 11325/ 25. 05. 2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: