О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
София, 30.11.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1073 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П”ЕАД-гр. София срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 16.05.2009г. по гр.д. №1686/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд при наличие на противоречива практика /в противоречие с посочени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС/ по въпроса за приложението на чл.17а ЗППДОП и по-специално чия собственост следва да се счита едно имущество,което при преобразуването на две държавни предприятия е включено в баланса и на двете новообразувани търговски дружества с държавно имущество,следва ли да се преценява на кое от двете дружества имотът е предоставен от по-висш по степен държавен орган.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба “К”А. изразява становище,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от “П”ЕА. иск за предаване владението върху недвижим имот по реда на чл.108 ЗС.
С обжалваното решение,постановено на 16.05.2009г. по гр.д. №1686/2007г. Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът на “П”ЕА. срещу “К”А. за предаване владението върху недвижим имот,находящ се в к.к.”К”,представляващ столова “Л”,включващ столова с площ от 1074кв.м.,склад за хранителни стоки с площ от 140кв.м. и склад за хранителни стоки с площ от 39 кв.м., изградени върху имот с площ от 3.887дка,съставляващ ПИ №07502 по плана на к.к.”К”.
Прието е,че с решението на надзорния съвет на НОИ от 10.12.1997г. за учредяване на “ПРО”ЕА. с имуществото,прехвърлено на основание §5,ал.2 ЗФОО процесният имот не е преминал надлежно в патримониума на ищцовото дружество и същото не се легитимира като негов собственик, вкл. и по съображения,НОИ не е разполагал с правомощието да извърши това прехвърляне при липса на разрешение за това от Народното събрание,както и че не са спазени изискванията на чл.72 и чл.73 ТЗ за внасяне на непарична вноска. Изложени са съща така и съображения,че “ДФ”Социален отдих”,което е праводател на НОИ,е имало право на стопанисване и управление само върху идеална част от имота с оглед разпоредбата на чл.2 ПМС №88/1990г.,докато правото на стопанисване и управление върху останалата идеална част е принадлежало на ДФ”К” като правоприемник на ТК”Б” и при преобразуването му в еднолично акционерно дружество с държавно имущество на основание ПМС №201/1993г. е внесено в капитала на дружеството като субект,различен от държавата.
По въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП обаче съдът не се е произнасял. Не е извършвана преценка и на съотношението в правомощията на държавните органи,които са взели решение за включване на съответното имущество в капитала на двете спорещи търговски дружества. Т.е. поставените от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси за приложимостта на посочените правни норми не са от значение за изхода на спора по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като тяхното разрешаване не обуславя крайния извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск.
Следва да се отбележи също така,че разрешаването на поставения въпрос чия собственост следва да се счита имуществото,което при преобразуването на две държавни предприятия е включено в баланса и на двете новообразувани търговски дружества с държавно имущество зависи винаги от конкретната преценка на установените по всяко едно дело факти. Основаните на различна фактическа обстановка становища за приложимостта на материалния закон не сочат на наличие на противоречива практика на съдилищата и в този смисъл разрешаването на поставения от касатора въпрос не може да бъде обобщено по реда на касационното обжалване.
Не е налице и идентитет между въпросите,разрешени с посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС с поставените от касатора в същото изложение.
В решение №81/10.03.2008г. на ВКС,V ГО по гр.д. №1559/2006г. е прието,че ако на държавно търговско предприятие е бил предоставен недвижим имот за стопанисване и управление,с акта на преобразуването му в еднолично търговско дружество собствеността на недвижимия имот преминава към търговското дружество,т.е. разгледан е въпросът за правните последици от акт на преобразуване на държавно търговско предприятие в еднолично търговско дружество,по който въпрос даденото от въззивния съд разрешение е идентично без обаче да засяга поставения от касатора въпрос.
В решение №616/04.07.2008г. на ВКС,V ГО по гр.д. №1538/2007г. е прието,че при спор за собственост върху недвижими имоти между търговски дружества меродавен е моментът на преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно участие,какво имущество е било предоставено от държавата за стопанисване или управление и дали с акта на преобразуване собствеността се е прехвърлила върху тях. И в този случай разрешеният въпрос касае правните последици на акта на преобразуване на държавно търговско предприятие в еднолично търговско дружество,вкл. и с оглед момента на преобразуването,какъвто въпрос обаче в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е поставен,а и както вече беше отбелязано,по този въпрос даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на изразеното от ВКС в сочените от касатора решения. И доколкото ВКС е обвързан при извършването на преценката за наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване от съдържащите се в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съображения,следва да се приеме,че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основания.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 16.05.2009г. по гр.д. №1686/2007г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от “П”ЕА. касационна жалба вх. № 20852/18.06.2009г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: