О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 7 август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 865 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Д. С. Ч. от гр. С. е обжалвал решението на Сливенския окръжен съд от 13.02.2009г по гр.д. № 872/2008г с което е оставено в сила решението на Сливенския районен съд от 02.07.2008г по гр.д. № 234/2008г. С това решение районният съд отхвърлил искът,предявен от Д. С. Ч. срещу „Г” за сумата 3 240 лева,представляваща претендирано от силикозно заболяване обезщетение за претърпени имуществени вреди- разходи за усилена белтъчна храна за времето от 01.03.2007г до 01.03.2010г.
В изложението към касационната жалба се твърди,че при разрешаването на материално правия въпрос-носи ли отговорност ответникът за претърпени от негов работник от силикозно заболяване , вреди- Сливенският окръжен съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и че това е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
С влязло в законна сила решение от 13.09.2004г на Сливенския районен съд по гр.д. № 708/2004г е било прието че в резултат на 13 годишния трудов стаж на ищеца Д. С. Ч. в рудниците на „Г„Е. с. К. област, той заболял от силикоза-І ва степен микродонозна форма ХОББ см. тип ХДН-І ва степен, вибрационна болест І-ва степен, пневмокиноза, дължаща се на кварц и други силикати.
С последваща искова молба от 22.01.2008г Д. С. Ч. поискал отново присъждане на обезщетение, позовавйки се на ново решение на ТЕЛК № 979/ 20.03.2007г,с което професионалната заболяване било потвърдено пожизнено. Процентът на трайната загуба на трудоспособност,обаче с това решение ,е бил определен под 50 %- само 20% и на това основание вече Сливенския окръжен съд разгледал иска.
Правното основание на разгледания иск е правилно определено по чл.200 КТ и това е така защото съгласно заключителните разпоредби на пар.17 КТ,той е влязъл в сила на 01.01.1987г и няма обратно действие. Нормата на чл.200 КТ е материално правна и също няма обратно действие. В този смисъл е трайната практика на ВКС-Р. №667 от 22.10.1987г по гр.д. № 526/87 на ВС, 4-то гр.отд. според което :Искът за обезщетение от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука или професионално заболяване, предявен след 1.I.1987 г. се разглежда на основание чл. 45 и сл. ЗЗД, ако основанието за отговорността е настъпило преди влизането в сила на Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 200 КТ няма обратно действие. Освен това чл.200 ал.1 КТ е изменен- Д. В.бр.52/2004г и съобразно установените от съда обстоятелства и действащата правна норма-чл.235 ал.2 ГПК, на 13.02.2009г Сливенският окръжен съд е постановил решението си.
Постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС. Посочените решения или не са относими към материално правния въпрос,разгледан според касатора в противоречие на практиката на ВКС- Р № 3 от 06.02.1996г по гр.д. № 423/95г на ВС, 4-то гр.отд., или са остаряли като практика и не са приложими по отношение новата редакция на чл.200 ал.1 КТ : Р № 967 от 22.07.2002г по гр.д. № 2026/2002г на ВКС, 3-то гр.отд. Р № 1* от 14.12.2005г по гр.д. № 1404/2003г на ВКС, 3-то гр.отд.,Р № 1* от 05.11.2002г по гр.д. № 2064/2001г на ВКС,3-то гр.отд.. Същото се отнася и до решението на Сливенския окръжен съд от 14.07.1995г по гр.д. № 711/97г-т.е че не е приложимо разрешението дадено в него.
Върховният касационен съд приема, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд нито по чл.280ал.1 т.1 и т2 ГПК,нито по чл.280ал.1 т.3 ГПК. Не съществува противоречива практика на отделните състави на ВКС и не е необходимо преодоляването й чрез искане от Общото събрание на ГК на ВКС да издаде на тълкувателно решение- чл.292 ГПК.
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд от 13.02.2009г по гр.д. №п 872/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: