3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1092
гр.София, 21.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1492/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Е. С. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 03.05.2010 г. по гр.д.№ 2414/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 31074/ 2007 г., като по този начин са отхвърлени предявените от касатора против [заличено име на фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Е. С., извършено със заповед № 137 от 30.10.2007 г. на управителя на “Р.” ООД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “рекламен сътрудник” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 6 000 лв, както и предявения иск по чл.128 т.2 от КТ за разликата над 145,68 лв до пълния предявен размер от 1 000 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно прилагайки нормата на чл.70 ал.4 от КТ. От съществено значение за спора счита въпросът за това, с какъв срок се удължава срокът за изпитване по сключен по чл.70 от КТ трудов договор, когато работникът ползва платен отпуск – дали срокът, в който отпускът е разрешен или срокът, в който е реално ползван. За изхода на спора важен бил и въпросът в календарни или в работни дни се изчислява срокът на продължаване на договора по чл.71 от КТ в случаите, когато по време на действието му работникът е ползвал платен отпуск. Поддържа, че отговорът на така поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На това основание иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и за разглеждане на спора по същество, с последващо уважаване на предявените искове.
Ответникът по касация [заличено име на фирма] оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато. Счита, че правните норми, уреждащи трудовия договор с изпитателен срок, възможностите за прекратяването му и броенето на сроковете, не са непълни или неясни, поради което счита, че липсва необходимост от произнасяне на ВКС по въпроса. Поддържа, че не е налице основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК и моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 20.07.2007 г. между жалбоподателката и ответното дружество е сключен трудов договор със срок за изпитване от 3 месеца (т.е. до 20.10.2007 г.). По искане на жалбоподателката й е бил разрешен платен отпуск, който е ползвала от 18.10.2007 г. – 2 работни дни (20 и 21.10.2007 г. са събота и неделя – неприсъствени дни) и от 22.10.2007 г. до 29.10.2007 г. включително – 6 работни дни. На 30.10.2007 г. работодателят е връчил на ищцата заповед за прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока за изпитване. При тези факти е направен извод, че срокът на договора изтича на 22.10.2007 г. (тъй като 20 и 21.10.2007 г. са неприсъствени дни), а тъй като от 22.10. до 29.10.2007 г. работникът е ползвал платен редовен отпуск, то срокът изтича на 31.10.2007 г. При това положение е прието, че срокът за изпитване не е изтекъл към 30.10.2007 г., когато работодателят е връчил на работника заповед за уволнение, поради което искът за отмяна на уволнението е отхвърлен.
При тези данни няма причина за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК са налице когато трябва да се въведе промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нито една от тези предпоставки не е налице. Разпоредбата на чл.70 ал.4 от КТ е ясна и пълна, тя постановява, че времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, не се включва в срока за изпитването. Кога работникът е бил в отпуск се определя от чл.173 ал.1 от КТ – това е времето, през което по искане на работника работодателят е разрешил той да не изпълнява трудовите си задължения. При наличие на съгласуваните волеизявления на двете страни по трудовото правоотношение, работникът се намира в отпуск в този период, в който работодателят е удовлетворил искането му. По този въпрос законът нито е непълен, нито е неясен, поради което не се налага намесата на ВКС за създаване на практика по прилагането му. Следва да се отбележи също, че в случая отговорът на въпроса не е обусловил крайните изводи на въззивния съд. От фактическа страна доводите на жалбоподателката, че е работила по времето в което й е бил разрешен отпуск, са счетени за неоснователни от решаващия състав. Правилността на фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват. А след като е ползвала реалното разрешеният й отпуск, то без значение е въпросът какво би станало ако всъщност въпреки разрешението отпускът не е ползван.
Ясно е законовото положение и по втория повдигнат от жалбоподателката въпрос. След като в срока за изпитване не се включва времето, през което работникът по каквито и да е уважителни причини не е изпълнявал работата си, то срокът за изпитване се продължава със съответният брой работни (а не календарни) дни. Законодателят регламентира възможността за сключване на трудов договор със срок за изпитване поради необходимостта в определен период от време страните по правоотношението да преценят дали съответната работа е подходяща за изпълнителя и обратно – дали работникът е подходящ да изпълнява тази работа. Преценката не може да се извърши по друг начин, освен в самия процес на работата. За целта във времето, в което тече срокът за изпитване, работникът трябва реално да изпълнява трудовите си функции. С толкова работни дни, с колкото той по уважителни причини не е могъл да полага труд, се продължава срокът за изпитване. Това следва от логиката на закона и по въпроса има практика (срв. решение № 425 от 28.04.1999 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 749 от 16.06.2000 г., ІІІ г. о. на ВКС), която не се нуждае от осъвременяване, нито има необходимост от изоставянето й.
Следователно няма основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода от спора ответникът по касация има право на разноските по касационното производство.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 03.05.2010 г. по гр.д.№ 2414/ 2009 г.
ОСЪЖДА Е. С. С. да заплати на [заличено име на фирма] на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 240 лв (двеста и четиридесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: