3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1092
София, 04.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1701/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Н. Р. М. и Г. С. М., двамата от [населено място], са подали касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 2574/2008 г., представили са молба – изложение за допустимост на касационната жалба и решения на различни съдилища.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Р. Т. К. от [населено място] счита, че не следва да се допуска разглеждане на жалбата от касационната инстанция, тъй-като не са налице условията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на Р. К. срещу Н. и Г. Мерджанови, с която са предявени иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност – поради привидност, и иск по чл. 27 ЗЗД за унищожаване – поради измама, на договор за продажба на недвижим имот – жилище, заемащо първи етаж от двуетажна жилищна сграда на [улица] в [населено място], заедно с ? ид. част от дворното място на същия адрес, който договор е удостоверен с нот. акт № 126/6. 6. 2003 г. на нотариус В. П.. Софийският районен съд с решение от 11. 4. 2008 г. по гр. д. № 1609/2006 г. е отхвърлил исковете. Софийският градски съд, с въззивно решение от 2. 3. 2010 г. по гр. д. № 2574/2008 г. е оставил в сила решението на първоинстанционния съд досежно отхвърляне на иска по чл. 27 ЗЗД за унищожаване на договора поради измама и отменил решението в частта за отхвърляне на иска по чл. 26 ЗЗД. Въззивният съд е постановил решение по този иск, като е прогласил нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 126/6. 6. 2003 г., сключен между Р. К. като продавач и Н. и Г. Мерджанови в качеството им на купувачи. Градският съд е приел, че договорът представлява съглашение, с което страните са уговорили начин за удовлетворяване на кредитора, в случая Н. М., различен от предвидения в закона – чрез учредяване на ипотека върху имота за обезпечаване на заем. Прието е, че съглашението противоречи на чл. 152 ЗЗД, което обуславя неговата недействителност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване е заявено с две молби – молба вх. № 38335/25. 5. 2010 г. и молба вх. № 66646/30. 9. 2010 г.. И в двете молби се твърди, че въззивното решение за уважаване на иска по чл. 26 ЗЗД противоречи на практиката на ВКС. Твърдението не е съобразено с изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – посочване на конкретен правен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, който е решен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на ВС, с тълкувателни решения на ВКС или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК ВКС. Приложените от жалбоподателите решения на състави на касационния съд не са постановени по реда на чл. 290 ГПК. По този ред е постановено само едно от представените от жалбоподателите решения – № 868/15. 2. 2010 г. по гр. д. № 2976/2008 г. на състав на четвърто гражданско отделение на ВКС. С това решение, обаче, съдът се е произнесъл по конкретен процесуалноправен въпрос – за недопустимост на съдебно решение, представляващо произнасяне по непредявен иск. По настоящото дело не е налице произнасяне по непредявен иск, тъй-като още в първоинстанционното производство ищцата К. е заявила претенцията си за нищожност на договора за покупко-продажба като съглашение, противоречащо на чл. 152 ЗЗД, в който смисъл се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение.
Няма основание да се счита, че искането за допускане на касация е заявено по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяние на въззивния съд по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Молбите за допускане на касационно обжалване съдържат доводи за неправилност на доказателствените изводи на решаващия съд, за нарушаване на процесуалните правила при обсъждане и преценката на доказателствата, т. е. съображения, които могат да бъдат проверявани в производство за разглеждане на касационната жалба по същество, при вече допусната касация, но не са основания за допускането й. Приложените решения на състави на ВКС се отнасят за конкретни случаи и не могат да се приложат буквално към настоящия спор.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 2. 3. 2010 г. по гр. д. № 2574/2008 г. на Софийския градски съд по жалбата на Н. Р. М. и Г. С. М..
ОСЪЖДА Н. М. и Г. М., двамата от [населено място], да заплатят на Р. К. от [населено място] сумата 350 /триста и петдесет/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: