О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1092
гр.София, 07.10.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3827 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.04.2015г. по гр.д.№113/2015г.на ОС Шумен, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – О. В. К., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуално и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът [фирма], чрез процесуални си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е отхвърлил предявените от О. В. срещу [фирма] искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №201/04.03.2014 г. на управителя на [фирма], за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната заемана от него длъжност -“Т. ръководител водоснабдяване и канализация”, за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 05.03.2014 г. до 05.09.2014 г. в размер на 4309,20 лв. /четири хиляди триста и девет лева и двадесет стотинки/, и са присъдени деловодни разноски на [фирма] в размер на 735,99 лв. /седемстотин тридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/.
Прието е по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищеца е заемал при ответника длъжността „Т. ръководител В и К“ с място на работа [населено място], обл.Шумен. Със Заповед №201/04.03.2014 г. на управителя на търговското дружество, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 и чл.187, т.1 КТ, считано от 05.03.2014 г.
Съдът е приел, че моментът , в който нарушенията на жалбоподателя са станали извесни ва роботодателя е 08.01.2014г., а заповедта е издадена на 04.03.2014г., т.е. в продвидения от закона срок. Прието е, че заповедта отговаря и на изискванията на чл.195, ал.1 КТ – съдържа мотиви, посочени са нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съдът, като е анализираз събраните писмени и гласни доказателства е счел, че ищецът действително е осъществил състава на соченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, като не се е явил на работа в продължение на повече от два последователни дни – за периода от 30.12.2013 г. до 07.01.2014 г. /през който период работните дни са общо пет: 30.12.2013 г., 02, 03, 06, 07.01.2014 г./, без да е имал за това разрешен отпуск. Била е спазена и разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ за изслушване на работника и приемане на писмените му обяснения.
Прието е, че е спазена и процедурата по чл.333, ал.1, т.3 КТ- закрила на работник с исхемична болест на сърцето, като е поискано разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], и същата е дала разрешение за уволнението на ищеца, случая е дадено след запознаване с всички болнични листи, експертно решение №0128/06.02.2014г. на ТЕЛК, както и Мнение на ТЕЛК.
Като е обжалвал решението на въззивния съд жалбоподателят в изложение по чл.284, ал.3 ГПК по същество е посочил оплаквания за неправилност и голословно се позовава на разпоредбата на чл.280 ГПК. Представя решения на състави на въззивни съдилища без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се вземат предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване.
С оглед даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй оплакванията на жалбоподателя, свързани със законността на дисциплинарното уволнение, не касае конкретен отделен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а обхваща множество и различни въпроси, по които съдът следва да се произнесе, за да даде краен отговор за основателността на предявените искове (спорното материално право), каквито конкретни въпроси не са поставени в изложението към касационната жалба. За да отговаря на изискванията за правен въпрос по см. на чл. 280 ГПК, въпросът следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора. Доводите, касаещи касационни оплаквания за отмяна на решението нямат характер на правен въпрос в този смисъл и същите не следва да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, а в евентуалното последващо производство по разглеждане на касационната жалба „ по същество”, ако касационното обжалване бъде допуснато, както вече беше посочено. Жалбоподателят не е посочил такъв правен въпрос, който да е от значение за спора и това съставлява достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника сумата 980 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.04.2015г. по гр.д.№113/2015г.на ОС Шумен.
ОСЪЖДА О. В. К. да заплати на [фирма] сумата 980 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: