О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1092
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, пето отделение, в закрито съдебно заседание на 7 август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 541 / 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Людмил К. Г. е подал касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд от 06.10.2008г по гр.д. № 988/2008г в частта в която е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 19.07.2006г по гр.д. № 5980/2005г, в частта в която са били отхвърлени исковете му,предявени срещу Сдружение „Български туристически съюз „ гр. С. по чл.222 ал.2 КТ за сумата 1 048 лева заедно със законната лихва по чл.86 ЗЗД и заедно с лихвата за забава в размер на 31.88 лева; по чл.222 ал.3 КТ за сумата 3 144 лева заедно със законната лихва и лихвата за забава в размер на 95.63 лева : по чл.224 ал.1 КТ за сумата над 476.40 лева до пълния предявен размер от 4 644. 90 лева заедно с лихвата по чл.86 ЗЗД в размер на 14.34 лева до пълния размер от 108.74 лева,както и в частта в която са били отхвърлени исковете му по чл.128 КТ и чл.245 ал.2 КТ за разликата над уважените размери от 1 100.40 ева и 27.75 лева до пълния предявен размер от 1 966.92 лева и респ.59.83 лева.
Касационна жалба е подадена и от Българския туристически съюз срещу въвзивното решение на Софийския градски съд в осъдителната му част , в която решението е оставено в сила за следното:1. Сдружение „Български туристически съюз „ / БТС/ е било осъдено да заплати на Л. К. Г. на основание чл.128 т.2 КТ сумата 1 100.40 лева-неизплатено трудово възнаграждение за месеците май и юни 2004г,заедно със законната лихва считано от 20.07 2005г до окончателното й изплащане и лихва за забава по чл.245ал.2 КТ в размер на 27.75 лева ;2 в частта в която като е било отменено решението на Софийския районен съд е било постановено ново решение с което БТС е бил осъден да заплати на. Л. К. Г. на основание чл.224 ал.1 КТ сумата 476.40 лева-обезщетение за неизползван отпуск за времето от 03.05.2004г до 22.04.2005г заедно със законната лихва считано от 20.07.2005г до окончателното й изплащане и лихва за забава върху тази сума в размер на 14.34 лева.
В изложението към първата касационна жалба- тази на Л. К. Г. се поддържа,че същественият материално правен въпрос-за процесуалната материално правна легитимация на работодателя по смисъла на пар.1 т.1 ДР на КТ- бил разрешен в решението на Софийския градски съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и че разрешаването му от ВКС би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.т.1 , 2 и 3 ГПК
В изложението към втората касационна жалба на Сдружение „Български туристически съюз „ гр,София се поддържа че той може и да е бил висшестоящ орган по отношение на вестник „Ехо” и на неговия главен редактор,но че не е бил работодател на Л. К. Г. За определяне качеството „работодател” съдът бил постановил опорочен съдебен акт в осъдителната част на решението и това налагало допускане на касационно обжалване,което според жалбоподателя щяло да доведе до точното приложение на закона и за развитие на правото-т.о. основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд провери изложените основания за допусимост и в двете касационни жалби и прие следното:
Въззивният Софийски градски съд е направил пълен анализ на всички събрани по делото доказателства и съобразно тях е приел за установени обстоятелствата, които са го мотивирали да приложи правната норма на пар.1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда . Той е изследвал периода, през който главният редактор на вестник „Ехо” е заемал този пост по трудов договор с работодател неговата редакция- от назначението му до 30.04.2004г. Редакцията на вестника е имала икономическа самостоятелност. Тя е осъществявала дейността си при самостоятелен баланс, отделна банкова сметка, имала отделен печат и различна данъчна регистрация от тази на С „БТС” гр. С.. Регистрационният номер по БУЛСТАТ също бил различен. За този период от време решаващият съд е приел,че Сдружението „Български туристически съюз” не е работодател и исковете спрямо него са били отхвърлени..
За следващия период,обаче,данните са били безспорни,че въпросната редакция е била включена в щата на БТС-т.е. той се явявал работодател. За този период съдът е изчислил и присъдил претендираните обезщетение по Кодекса на труда.
Представените по делото решения на ВКС ,3-от гр.отд.-Р № 322 от 25.06.1998г по гр.д. № 970/97г, Р № 1000/17.05.2000г и Р № 8192/26.08.2003г по адм.д. № 6925/2002г на ВАС не доказват противоречиво разрешаване на поставеният въпрос-”,кой е бил до 30.04.2004г работодателя на гл.редактор на в-к „Ехо – дали Сдружението чиито печатан орган е вестника,или редакция на самия вестник,обособена като отделна единица със самостоятелни структура, баланс, сметка и партида в данъчните служби на Столична община. Те са по конкретни случаи и за разрешаването им най-общо са били поставяни и въпросите за приложението на пар.1 т.1 ДР на КТ.
Не се доказа противоречива практика нито в решенията на ВКС, нито с тези на другите съдилища в страната. А за да се допусне касационно разглеждане на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.3 КТ е необходима противоречива практика на отделните състави на ВКС,чието преодоляване се извършва с предложение до Общото събрание на гражданската колегия за издаване на тълкувателно решение. Очевидно,настоящият случай не е такъв. Не са налице основанията за отмяна по чл.280 ал.1 т.т.1, 2 и 3 ГПК,поради което е двете касационни жалби се оставят без уважение.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 06.10.2008г по гр.д. № 988/2008г.
Настоящето определение е окончателни е не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: