О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
София, 17.11.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4008 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. П. М. от [населено място], чрез процесуален представител Р. К. Р. –негова съпруга, притежаваща юридическа правоспособност, срещу решение от 08.05.2015г. по в.гр.д.№950/2015г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение от 16.02.2015г. по гр.д.№13454/2014г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени предявените от М. П. М. срещу [фирма], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Д., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. П. М. срещу [фирма], искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ /завършване на определената работа/ със заповед №190/23.09.2014г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”монтьор, електрооборудване/ел.монтьор поддръжка съоръжения”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „относно необходимото съдържание на допълнителното споразумение за срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 КТ – до завършване на определена работа”. Във въззивното решение е прието, че в случая като задължителен елемент на допълнителното споразумение е посочен и срока на действие на договора – до приключване на обект 901, който в достатъчна степен определя интервала от време. Касаторът счита, че по поставения въпрос въззивното решение е в противоречие с решение №22 от 31.01.2012г. по гр.д.№450/2011г. на ВКС, ІІІг.о. /че трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл.68, ал.2 КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършване на която и до завършване на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно/ и решение №634 от 20.11.2009г. по гр.д.№2071/2008г. на ВКС, ІІІг.о. В първото от решенията на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК е отговорено, че трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл.68, ал.2 КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършване на която и до завършване на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно. Не е налице соченото противоречие, тъй като в случая в допълнителното споразумение е конкретизирана работата, до завършване на която не наема ищецът. Във второто от решенията на ВКС е отговорено, че следва да се касае до работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува „срока” за извършване на тази работа; че по чл.68, ал.1, т.2 КТ се касае до срочен трудов договор, като срокът е определяем, чрез времето, необходимо за довършване на уговорената работа. В случая срокът е определяем, чрез времето, необходимо за довършване на уговорената работа – приключване на обект 901.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „следва ли обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, включително срокът, сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ да бъдат вписани в трудовия договор и отсъствието им води ли до трансформиране на трудовия договор от срочен в такъв за неопределено време”. Счита, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №104 от 23.02.2010г. по гр.д.№453/2009г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат конкретно посочени в него и че длъжностната характеристика не може би могла да земасти това необходимо, императивно определено съдържание на трудовия договор. Твърдяното противоречие не е налице, тъй като в случая не се е развил спор в такава насока.
Трудовият договор със срок за изпитване трябва да предшества сключването на окончателен както безсрочен, така и срочен трудов договор. Това трябва изрично да се посочи в него, като при сключването на окончателен срочен трудов договор трябва да се посочат и неговият вид, продължителност и др. Възможно е при действието на трудов договор за изпитване и преди да е изтекъл неговият срок, страните да сключат окончателен трудов срочен договор /решение №937/2001г. на ВКС, ІІІг.о./. Това значи, че договорът за изпитване е протекъл успешно, изпълнил е своето предназначение и страните са преминали към сключването на окончателен трудов договор. Такъв е и настоящият случай.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 08.05.2015г. по в.гр.д.№950/2015г. на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: